Как да отслабне една ИЗТОЩЕНА, застояла домакиня на 30 години?
Руми, преди всичко искам да ти кажа, че ми харесва много подходът ти, и това, че се стараеш да вникнеш в индивидуалната ситуация на всеки. И ето я и моята:
Преди всичко искам да кажа, че ние поне от 5 години се стараем да се храним здравословно с мъжа ми – никакъв бял хляб, никакви пасти, торти, никакви полуфабрикати, безалкохолни, следим за Е-тата, каква вода пием, купуваме био мляко, био зеленчуци при наличност, бяла захар НЕ ядем, и т.н. Ядем само пълнозърнест хляб. Месо – риба и птиче, само готвено – на фурна или задушено. Мисля, че схващаш идеята.
Нормалното ми тегло години наред преди да забременея беше 57 кг, при ръст 167 см и бях много добре. Докато не изкарах 2 бременности за последните 3 години. Още след първата бременност се ЗАКОТВИХ на 69-70 кг и няма мърдане.
Последва втората бременност и поне след нея удържах нещата на същото ниво – около 70 кг. Септември 2008 преживях загубата на любим човек и в резултат стигнах до 75-76 кг за 3 месеца (!), с пиене на доста 100%-ов сок, по няколко авокадо на седмица, няколко филии пълнозърнест хляб на ден, черен шоколад по един на седмица, освен това се наложи и спирането на кърменето на второто дете по определени причини. Иначе пак си се хранех със здравословни храни.
Като се осъзнах, че качвам главоломно, се сепнах и почнах да чета всевъзможни сайтове за диети и схванах, че най-безопасно ще е да ям повече зеленчуци и месо, риба, яйца, мляко. Намалих картофите до 2 пъти седмично. Ориза – веднъж седмично. Спагети – 1 път седмично. Иначе ям и кисело мляко, био сирене, кашкавал Пършевица. 1 филия пълнозърбнест хляб на ден. Плодове 1-2 плода на ден. Шоколад, био тъмен – половин на седмица. Мед – 1-2 лъжички на ден. Пия чай без захар. Вода 5-6 чаши на ден.
И поне се закотвих на 75-76 и спрях да качвам, което значи, че начинът ми на хранене, поне съдейства за задържане на теглото, но не и за отслабване. Но честно да ти кажа, мисля, че не знам какво повече може да се желае от този начин на хранене. Струва ми се, че е достатъчно добър, но ти кажи?
ФАКТ е, че не отслабвам и това си е. И тук се предполага, че трябва да дойде на помощ ДВИЖЕНИЕТО. ОК, имам кростренажор вкъщи… А, да, обаче казах, в началото “изтощена, застояла” домакиня. Мисля, че проблемът ми е в това последното – застояването.
На периоди се насилвам да тренирам през 2 дена по 20-30 минути, но НЕ МОГА да постоянствам в това. Така да издържа максимум половин-един месец и спирам. Именно, защото се чувствам изтощена (гледам децата, и освен това и РАБОТЯ от вкъщи на компютъра). Някак си чисто психологически не мога да смогна.
Дай ми съвет моля те, какво да направя, по отношение на движението. Мисълта, че ще трябва през 2 дена да тренирам по 30 минути, ме изтощава. Защото си казвам, ами ако в деня за тренировка предната нощ не съм си доспала и т.н. Или – ами днес имам много работа, не мога сега да тренирам. И така постепенно всичко пропада.
Допадна ми в Диетата за Булката – гимнастиката , която си й измислила – по 45 минути да ходи на място. Но 45 минути ми се струва много като цифра и едва ли ще мога всеки ден или през ден. Просто имам нужда от някакво преходно начало – от нещо, което да почне поне бавно да придвижва нещата с отслабването ми напред. Не искам да седя на едно място като в момента.
Имам нужда някой да ми каже, че примерно по 15 минути на ден (струва ми се поносимо), ако тренирам, и това ще раздвижи нещата. Или по 10 минути всеки ден да качвам стълби. Нещо такова.
И ВАЖЕН въпрос – ако примерно по 20-30 минути на ден правя целенасочена дейност от типа на метене, миене на под, плочки, чистене, миене на прозорци, това мислиш ли, че ще може да се брои за трениране?
Такава дейност бих могла и по един час да извършвам, защото не е монотонна, като кардиото. Имам нужда от някаква “сламка”, за която да се хвана! Просто имам нужда от някакъв “трамплин”, да почна поне малко от малко да се раздвижвам. НЯКАКЪВ МИНИМУМ! И занапред като свикна да се движа, сама да имам желание да увеличавам времето.
Досега винаги като се хвърля изведнъж да тренирам повече, и нещата издържат максимум месец и се провалят и аз се изтощавам. И така … Писала съм и на други инструктори, и те обикновено са ми казвали неща от типа – почвай по 40 минути кардио на бързо темпо 4-5 пъти седмично – ами НЕ СТАВА засега при мен това. Засега…
Иначе да те улесня, щото стана твърде дълго. Извинявам се за това, но мисля, че усещаш отчаянието ми… Бих искала за 6 месеца да сваля 10 килограма. Възможно ли е това, като се имат предвид всички по-горе описани неща? Това мисля, че е разумен таргет. Какво трябва да направя от тук нататък? Какво да предприема?
Само едно малко уточнение искам да направя – и то е , че аз още от малка съм с ниско кръвно, което често ме кара да се чувствам “отпаднала”. Като тийнейджърка ми беше 90 на 70. Иначе сега след бременностите малко се качи около 100/80.
Иначе нищо, че звуча като на 45 г., само на 29 съм.
Мерси предварително! Всякакви съвети приемам.
Лина




Лина, уоуууу, страшен разказ, определено усещам емоциите ти през думите! Не се притеснявай, след няколко месеца ще си под 55 кг.
От това, което си написала имам усещането, че при теб проблемът може да не във вида храни, а в тяхното количество.
Например 1 лъжица мед от 15 грама е 60 калории, ако изядеш 2 и вече си хапнала 120 калории без изобщо да знаеш.
Пълнозърнестият хляб също има висока хранителна стойност и макар да е с по-нисък гликемичен индекс от белия хляб, все пак си е въглехидрати.
Черният шоколад също е калоричен, макар да има антиоксиданти, което го прави по-полезен от млечния шоколад, но си е все така пълен с калории.
По същия начин био млякото и авокадото имат доста калории. Това, което трябва да разбереш е, че по време на диетата всички тези неща ще се ядат в ограничени количества, а чак като достигнеш желаното тегло ще се върнеш към количествата, които ядеш сега. Сама си забелязала, че това поддържа теглото ти равномерно без да те кара да отслабваш или напълняваш – това е здравословното хранене!
За отслабването имаш нужда от недостиг на калории!
Предлагам ти да минеш на 1200 калории на ден, разпределени по следния начин:
400 калории въглехидрати = 100 гр. Въглехидрати на ден
400 калории от протеин = 100 гр. Протеин на ден
400 калории от мазнини = 50 гр. Мазнини на ден
Започни да четеш опаковките на храните. Например, ако на киселото мляко пише, че съдържа 3% мазнини, 5% въглехидрати и 4% протеин и ако това е кофичка от 400 грама, тогава правиш следната сметка:
400 грама*3% мазнини = 12 грама мазнини, значи ти остават 50-12=38 гр. мазнини за деня след като изядеш цялото мляко
400 грама*5% въглехидрати = 20 грама въглехидрати, значи ти остават 100-20=80 гр. въглехидрати.
400 грама *4%протеин=16 грама протеин, значи ти остават 100-16=84 гр. Протеин
Разбира се, ако надвишиш с 10-20 грам някоя съставка, не се притеснявай, но като цяло гледай да се придържаш към нормите.
Като „нулеви калории” ще приемем салатите (единствено зехтина в тях брой за калории, 1 супена лъжица е 15 гр. мазнини *8 калории= 120 калории).
Надявам се тези сметки няма да те затруднят, след първата седмица ще си факир в смятането на грамове
и калории (макар че калориите не са важни, важно е съотношението им от различните видове вещества).
Като храни няма да ти препоръчвам нещо, конкретно, защото мисля че се храниш с правилните, единствено изключи меда, намали до минимум пълнозърнестия хляб.
Движението
Хайде да сключим договор, че всеки ден ще чистиш цялата къща. Мий пода с енергични движения, качвай се и слизай от столове, дивани, маси, важно е да се изкачваш нон стоп. Мий прозорците всяка седмица, банята …. Събота и неделя може почивка. Обещай ми, че по никакъв повод няма да ползваш асансьор, независимо на кой етаж трябва да се качиш. И ще ходиш пеш когато ти се налага.
Предлагам да постваш в коментарите какво си яла през деня и аз ще ти казвам дали е ок
Благодаря за супер бързия отговор!
Значи може би си правя, че медът бърка нещата. Проблемът е, че аз нали не ям бяла захар, нито готвя с такава, а и имам ниско кръвно и на моменти просто усещам глад за сладко. От ниското кръвно почва да ми “тежи главата” на моменти. Кафе не пия. Но разбира се, sega ще опитам да го изключа меда.
Никога не съм броила калории. А и ние ядем предимно готвено. Но ще помисля по въпроса. Иначе ще ти напиша едно мое дневно меню горе долу какво е. То зависи много и от това мъжът ми дали си е тук, щото той работи на смени в съседен град. Когато е тук готвя повече неща, с повече гарнитури.
Да кажем грубо, 4 дни седмично ям това (когато той е тук):
Закуска – чаша чай, лъжица мед, половин филия пълнозърнест хляб с парче кашкавал върху нея
Обяд – печено пуешко месо или риба; гарнитура – задушени картофи и гъби с лук; или пък задушени зеленчуци и ориз; 1 филия; малко кашкавал и сирене; салата
вечеря – като на обяд; без хляб
освен това през деня – още една чаша чай с 1 лъжица мед; 1/4 шоколад; 300 гр натурален сок; половин кофичка кисело мляко
Другите 3 дена (когато го няма мъжът ми) го давам по-скромно и избягвам да готвя, освен бързи аламинути. Никакви картофи и ориз не готвя тогава.
закуска – чай с 1л. мед; половин филия с кашкавал или порция спагети
обяд – 2 яйца със зеленчуци (лук, гъби, моркови); салата; половин кисело мляко
вечеря – малко риба; салата, 1 плод; чай с 1 л. мед; половин филия
Ползвам само зехтин – за салатите Extra Virgin, също и зехтин за готвене
Иначе за движението – ОК, спирам асансьора! И за чистенето ОК, обаче аз понеже съм все заета или с малкия, или с работата ми на компа, трябва да определим някакъв минимум минути като за начало, в които съзнателно да извършвам такива целенасочени движения покрай чистенето. Ако кажеш 1 час – един; ако кажеш два часа – два. Аз да си знам!
И така! мерси пак!
Иначе обещавам да вникна и в това с калориите, нищо, че малко сложно ми се струва.
мацка,опитай с диетата на Пиер Дюкан,ядеж и остслабваш,при това трайно!!!
Здравейте и от мен.Моят проблем е почти същият,като на Лина,но аз поне ходя и на фитнес(НО няма инструктор)На пътечката и на кростренажора се мятам.Пробвах и с диетата на Дюкан,но ми пада много кръвното и ме боляха бъбреците и я спрях(явно не правя нещо както трябва).Вмомента съм 160 и 70кг.кръвното ми е 90/70,а с диетата беше 60/40.,та си мисля и да вземам таблетки за отслабване.Някакви препоръки по въпроса?
Дани, наблегни на фитнеса, ако не знаеш какви упражнения да правиш, тогава върви бързо на пътечката, ако можеш 40-60 минути, това съчетано с тези хапчета за отслабване би трябвало да даде резултат, още повече че хапчетата имат зелен чай, което няма да позволи на кръвното ти да пада
Здравейте дами,
Като чета историята на Лина, все едно аз съм го написала. С разлиакта, че не съм домакиня вкъщи, а роб пред компютъра в офиса. Денят ми минава на стола, нямам търпение да стане време да си ходя. Като цяло – движение нулево. От 2 месеца започнах да ходя на народни танци 2 пъти седмично по 1 час, но въпреки, че доста ме поизпотяват ги използвам за удоволствие.
Да започна по-отначало: На 29 съм, нямама деца. Висока съм 172 и в момента тежа 70 кг., което за мен е ужасяващо. До преди 1 година (допреди да заживея с приятеля си) бях 64кг. и пак ми бяха много, но се понасяше. Винаги съм спортувала и вървяла много пеша. Обичах фитнеса, ходех да тичам в парка редовно, гледах да се храня здравословно и поддържах много прилични килограми. От 1 година насам- тотална промяна. Движа се с кола нон стоп, не ми остава време за спорт или по-скоро предпочитаме да се приберем, да сложим салатката и манджата и да си говорим. След като започнах да пълнея съвсем се обезкуражих. От Коледа насам даже намам желание да се храня здравослоно – ям всичко и по много и не мога да се спра. Преди Коледа постих (по принцип не обичам месо), но още повече напълнях. Опитах с диета – 1 седмица и край, не мога.
Моля за съвет! Как да се пречупя? Как да намеря смисъл в нещо? Как да се амбицирам?
Благодаря сърдечно.
Здравей Руми,
Писала съм ти преди около 2 месеца. След това въпреки, че полагах усилия, нямах резултати. И калории броях, и уж гледах повече да се раздвижвам, и нищо. Стоях си около 75.5 – 76 кг и това е. По цял ден мислех все за отслабването, какво да ям, колко да се движа. Така цял месец съзнателни усилия … И нищо, само нагоре, надолу… Докато от един месец насам не се захванахме ежедневно с един голям ремонт, и реорганизиране на едни складирани багажи, от време на време вдигам и тежко. Всичко това изисква много работа. И доста се юркаме, понеже гоним и един срок. И сега съм вече 73.5-74 кг с дрехите
(вече изобщо не се сещам да се меря на голо) И се радвам, че нещата се раздвижиха най-сетне след 4-5 месеца задържане
Та въпросът ми е следния, изненадващо се получи при мен една такава тенденция – понеже съм много съсредоточена върху нещата тук, имаме и доста затруднения с ремонта, и много пъти просто не ми се яде, или дори забравям да ям. И определено ям по-малко от преди месец-два. Разбира се, внимавам да не гладувам! Та въпросът ми е – има ли опасност, въпреки, че съм все в движение, да почна да свалям от мускулите? Иначе гледам да ям балансирано – белтъчини, зеленчуци, картофи, и от време на време хляб и варива. Но просто умът ми е в други неща сега.
Какви съвети можеш да ми дадеш?
Мерси предварително!
аз съм 114 кг. …..
Здравейте! Чета Ви и се изкуших да се включа и аз! Няма да давам съвети на никого. Ще ви разкажа за себе си. След една седмица ще стана на 40 години.Цял живот съм била с килограми над нормалното, но тялото ми явно се беше приспособило и не се оплакваше.През 2001 година загубих близък човек по особено трагичен начин.За да не притеснявам съпругът и двете си деца продължих живота си все едно че нищо не се е случило.Не изплаках мъката и болката си, но тя явно е трябвало да отиде някъде. И отиде в килограми нагоре.За пет-шест месеца качих близо 30 килограма.И от тогава работата стана страшна.Тази година реших,че е време да взема мерки.На 01 Февруари започнах диетата на Дюкан. Започнах от 109 килограма (звучи страшно, нали).До този момент съм свалила 23 килограма, като определено си позволявам някои волности – например бяло вино.Преди 20 дена си направих изследвания на всичко, за което се сетих – показателите ми, може би, никога не са били по-добри.Няма да ви давам съвети да започнете диетата веднага – истината е, че трябва да сте много мотивирани.Аз близо 6 месеца проучвах нещата, започвайки от книгата и минавайки през всички възможни форуми.Истината е, че всичко което прочетох по форумите ми даде много вяра и увереност,че щом толкова много хора са успяли,значи и аз ще мога.Резултатите са уникални. На всички, които са решили да започнат ще кажа – не се отказвайте!!! Щом аз успявам, а аз не съм от най-стриктно спазващите, значи всеки може. Аз продължавам, а вие се включвайте смело!!! УСПЕХ