Бременност – 37 седмица

22
бременност 37 седмица

Прекрасниииии, вървя към финала на моята бременност (40 пълни седмици) и нямам търпение да се видя вече с Бебо 🙂 Дала съм му срок до кога да излезе, да видим ще ме послуша ли 🙂

А вие как сте? Надявам се в страхотно настроение, а ако не е така, време е да се усмихнете 🙂

Как се чувствам
Чувствам се като ходещ корем. Бебо е боксьорът с игла! През повечето време е много спокоен. Лежи си и леко се понамества, което е приятно, защото като се движи, знам че е добре.

ОБАЧЕ, като легна вечер и се започва „хайде да правим Тае Бо“. Не е всяка вечер, но като реши, че ще тренира, само моите танци го спират. Редуваме, той Тае бо, на мен като ми стане в повече, ставам и клатя ханш ляво-дясно или танцувам. Веднага се кротва.

Другият му номер е понякога като ходя и се наслаждавам на зимното слънце и той „Ха“, забива ми игла в пикочния мехур и аз замръзвам и се чудя откъде ми е дошло. И започвам да въртя ханш на улицата. Ако видите ходещ корем с дупе, което се клати ляво-дясно, аз съм 😀

Предполагам тези неща са нормални в края на бременността, а и понеже не виждам как да ги променя, търпя. А ми се мрънкаааа, та се не трае, но нищо няма да променя с мрънкане 🙂

Добрата новина е, че ми мина запушения нос от простудата и остана леееко запушения нос от бременността, което е направо цвете. Направо си дишам!

Другото хубаво нещо е, че всички около мен много ми се радват и ме заливат с хубави емоции. Роднини, приятели и вие така ме зареждате. Ежедневно получавам страхотни пожелания и позитивна енергия, БЛАГОДАРЯ! Ще се радвам и след раждането да продължи 😀

В 17та седмица мислех, че имам огромен корем ха ха ха

Симптоми
Като че ли започна да ми се разгражда слузестата тапата. Не е паднала, но се отделя по малко. В края на 37ма седмица бях на запис на тонове и апаратът хвана, че имам контракции (вече нямам проблем да използвам тази дума, въпреки забраната на хипнобебетата, защото я свързвам с появата на Бебо, но ще ги наричам вълни по-долу). Последва гинекологичен преглед и имам 2 см разкритие!!!!!

Док каза, че може да родя същата вечер, предвид вълните, които отчете апаратът. Бях скептична, защото очаквам да усещам нещо, като знам колко добре усещам всяка промяна в тялото си. Но пък хипнобебетата казват, че е възможно да започна да усещам на по-късен етап, защото работя за това да съм релаксирана постоянно.

След прегледа имаше ръждиво течение и реших, че това е сигнал за началото. Не спах добре цяла нощ, защото бях в очакване. Явно това, че съм неспокойна се отрази на Бебо, защото за първа вечер през цялата бременност беше активен цяла нощ и такъв купон си спретна, че приех, че може би наистина нещо се случва.

Към 6 сутринта заспах дълбоко и като се събудих всичко беше спокойно и без сигнали за вълни.

Док ме беше извикал отново на запис на тонове на следващия ден и нямаше вече вълни.

Така че, съм в очакване, макар да знам, че с 2 см разкритие може и от 7ми месец да се разхождам и просто да не сме знаели.

Не ми се отрази добре ментално и емоционално това очакване да родя. Затова поработих върху това да не чакам нищо, когато – тогава.

Тегло
Не знам, не се тегля. Дано не забравя преди да тръгна за болницата да се изтегля. Интересно ми е за цялата бременност колко ще кача, ще споделя, ако се измеря.

Тренировки
Та дааа, не ми се тренира вече 🙂 Доживях да го кажа. Искам да си почивам и да се пестя. Това е инстинктът ми. Физическите усилия ме изморяват и вечер с нетърпение, чакам да легна да чета или да гледам филм.

Ако през деня съм била активна, вечер легна ли и край, няма ставане. Използвам хората около мен за дистанционно „Може ли да ми дадеш това … онова“ – това е много нетипично за мен, защото винаги съм използвала всяка възможност да стана от леглото или стола, за да се раздвижа.

Ако обаче не съм ходила много и не съм тренирала, вечер не съм така изморена и ставам сама да си взема чаша вода.

Брех, умората в 9ти месец е истинска!

Изминати стъпки
Имам си fitbit гривна отново. Ходя 5-10 000 крачки на ден. Като реших, че вече няма да ходя, а ще лежа повече. Харесва ми да съм легнала 🙂
Правя по 10 000 крачки в някои дни, не защото искам, а защото трябва нещо да свърша.

Сън
Спя страхотно. Бебо спи през цялата нощ, с изключение на вечерта, когато чаках да раждам 😀
Е, ставам по 4-6 пъти на вечер до тоалетната, но после заспивам. Интересно, че всяко ходене до тоалетната се следва от пиене на вода.

Стрии
Нямам, урааа!
Фанатично се мажа 2 пъти на ден.
Сутрин с Мустелата.

Вечер с едно от тези масла – карите, кокос и жожоба, масло от шипка, масло за бременни.

Двете ми любими и максимално ефективни масла (карите и шипка) вече ги има в 1 продукт и разбира се веднага си го взех. Така не се налага да ги редувам, а вечер се мажа predimno с това масло. Щеше да е хубаво вмесо жожоба да има кокосово масло в това бурканче и това ще е ултимативния, според мен, продукт за стрии, бръчки, овлажняване, омекотяване и всичко добро за кожата, на която и да е част на тялото. Тези масла са подходящи както за лице, така и за тяло.

Въпрос
Искахте ли да лежите в 9ти месец, ако преди това сте били супер активни и това не е вашата същност?

22 comments

  1. Бистра 31 януари, 2017 at 12:56 Отговор

    Здравей,Руми:)
    Аз родих наскоро:)…и все още имам доста пресни спомени:)
    Имах огромен корем и последните петнайсетина дена бяха много дълги.. като цяло от към осми месец се чуствах тежка и уморена,но към края исках дните да минават по бързо и да видя тези петички които ме бушинираха почти непрестанно…
    Всичко това разбира се отшумява когато най накрая се срещнете лице в лице..усещането е невероятно и неописуемо прекрасно, не може да се опише,ако не си го изпитал…така че се приготви:) най хубавото тепърва предстои:)
    Леко раждане!

  2. Светла 31 януари, 2017 at 14:55 Отговор

    Здравей Руми,
    При мен всичко мина леко от началото до края на деветия месец ходех с часове пеша и тренирах и много добре ми се отрази.После родих ,станах и си тръгнах. 😁
    Бързо и леко раждане от мен и чакам да пуснеш новите тренировки!😊

  3. Пенка Колева 31 януари, 2017 at 15:07 Отговор

    Изглеждаш прекрасно! Блазе ти за стриите… моите две момичета не се интересуват, че се мажа като луда и пак си имам стрии.. но в името на това всичко с тях да е наред ще го преживея 🙂 аз съм в 8 месец и все още се движа, но вече много по-трудно. Повече полежавам, защото и краката ми се подават, което предполагам се дължи на проблема с кръвното. Желая ти лесно и безпроблемно раждане! 🙂

  4. Sssssssss 31 януари, 2017 at 15:21 Отговор

    Здравей Руми,
    Чудесно е, че спиш вечер. 🙂 Аз от осми месец до края изобщо не можех да спя по ред причини (запушен нос, тежест в корема, киселини…). Като цяло бях много активна до към 36 та седмица. В деветия месец исках да се движа, но не можех. Чувствах се ужасно тежка, а и сякаш имах „прищипан нерв на десния крак най-горе под дупето, та ходех като пате 😀 Едно отиване до тоалетната ми костваше 5 минути влачене по коридора. Та така, към края става трудничко понякога, нямах търпение да родя.
    Ако това е утеха, облекчението дойде поне при мен в момента, в който бебо излезе. Първата вечер спах чудесно ( въпреки „дребните“ неудобства) и след ден вече припках 😉
    Леко раждане ти желая, ще чакаме новини :*

  5. Daniela Georgieva 1 февруари, 2017 at 08:50 Отговор

    Руми, ти си истински воин!
    Поздравявам те за търпението, позитивизма и усмивката:)
    Признавам си- бях много изнервена през втората ми бременност, исках да лежа постоянно, но с баткото нямаше как да стане 🙂 Много ми тежеше и корема, Елена не беше кротко, и все още не е, кротко дете 🙂 На майка си се е метнала- все нещо да прави….:))))
    Много ми се иска и ще чакам с нетърпение да споделяш дните си след раждането, кърменето и въобще живота си след като се появи Бебе. 🙂 И кога ще ти се върне желанието да тренираш отново.
    Аз исках веднага след като ми минаха болките от секциото, използвах всяка минута да правя по нещо.Разбира се, една твоя тренировка я правех с 5 прекъсвания,но :))))
    Иии….малко не по темата- но за втори път превъртам 30 дни Румфит, така добре не съм се усещала мускулите по тялото , даже и в самото начало на моя нов живот с тебе:)))
    ИЗпращам ти много свежи и „зелени“ мисли и енергия, прегръщамм те, благодаря ти за това, което си и те чакам с нетърпение в новото ти амплоа- Руми-воина-мама! 🙂

  6. Маринела 1 февруари, 2017 at 09:52 Отговор

    Здравей, Руми!
    През първата си бременност бях свръхактивна, цели 9 месеца не съм се спирала от разходки движение и т.н. Освен един корем и 5кг отгоре по нищо не ми личеше, че ще раждам С втората бременност още в 8 седмица легнах на легло, 2 месеца толкова ми беше лошо, постоянно ми се гадеше. След като премина гаденето, дойде сърцебиенето – туп, туп, туп дори да лежа се задъхвах. След като отмина това се сдобих с подути крайници, бях истински хипопотам. След това хемороидите толкова много ме мъчеха, беше страшна болка. По принцип прага ми на болка е доста висок. 2 раждания нормално без упойка, мога да кажа, че не болеше. Но хемороидите….това е отвратителна болка. В 9 месец се чувствах по-добре, само където толкова много ми тежеше корема, имах чувството че всеки момент ще се изхлузи :))))
    И така си ходех последния месец с 3см разкритие и контракции. На 16 март в болницата, в която раждах, правиха операция на баткото. Доктора ме повика да прегледа и ми вика“ Ти си готова да раждаш“, а аз: О, не, днес ще стискам. Оперират детето, не мога да се занимавам с раждания……голям смях. Но на 18 март вече останах в болницата. С леки контракции и едно малко хапче в устата към 11 часа, към 12 вече станаха по силни и в 13:10 родих.
    Няма нищо страшно и плашещо. Дори напротив. Ако мога да се върна да изживея това чувство отново……

  7. Надежда Спасова 2 февруари, 2017 at 10:49 Отговор

    Полежавай си Руми и си поспивай , че ще ти е за последно 🙂 за следващите има няма 18 години

    Много си хубава 🙂

  8. Теодора 7 февруари, 2017 at 23:57 Отговор

    Здравей,Руми,прекрасна си!Много те харесвам и се радвам ,че скоро ще ставаш мама:))) Засичам те няколко пъти в Младост и по-хубава бременна не бях виждала…Ти сияешРодих втората си дъщеричка преди 3 месеца и да си призная винаги съм била много активна и бездействияето ме влудява
    …. Въпреки че цяла бременност бях с контракции ходех по 7-8 км,изкачвах Витоша по-бързо от необременените си приятели:))) Качих 12 кгг от които вече няма и спомен..Кърмя и не искам да се отделям от бебка , затова правя твойте упражнения в къщи… Благодаря на съседите под нас за търпението:)))
    .

  9. Габи 8 февруари, 2017 at 23:59 Отговор

    Към страхотни спомени ме връща този твой пост. Изглеждаш страхотно, както винаги 🙂 през цялата бременност бях много активна, а сигурно в деветия месец най-много 🙂 помня деня, в който отидох да раждам какво свърших – изчистих основно, пресадих 2 растения, сготвих за вечеря ястия по избор и направих заготовка за закуска, направих си прическа, имах онлайн работна среща, правих с домоуправителя разни дела, направих пазар в била равняващ се на 2 торби(пеша!) . Мъжът ми като се прибра от работа каза – ти колко неща си свършила, ще раждаш. Изсмях се, защото приех, че ще преносвам( а това го приех, защото преди това смятах, че ще родя по-рано, а Денят, беше всъщност този на термина ми). Седнахме да вечеряме и водите ми изтекоха (и като се сетя, че час и малко преди това бях в магазина…). И така..Инстинкт за гнездене го наричат, а мъжът ми си имаше закуска и обед и вечеря, докато ме нямаше :)) и Руми, важна е нагласата, както знаеш разбира се. В родилното всички ми се чудиха – отидох да раждам ухилена до уши (много съм „ербап“, казаха те), не спрях да се движа и да си говоря с бебето, докато се срещнем… Най-великият момент в живота ми беше точно този, в който се срещнахме с дъщеря ми за първи път. Леко раждане! И почивай, докато имаш възможност 😉

  10. Краси 12 февруари, 2017 at 01:20 Отговор

    Все така лъчезарна и мотивираща!
    При мен мързелът през бременността дойде през 2-3 месец, ужасно ми се спеше. Непрекъснато. Но после ме заля една енергия и не съм се спряла до раждането почти. Много, ама много ходех пеш, което не ме спаси от +25! кг отгоре 🙁 Вярно, че последните 2 седмици ме домързяваше, но здравословно. В това за инстинкта, за който пише Габи, има истина. Деня преди да родя ходихме на рожден ден, танци леко имаше дори, вече ми беше минал термина (дори док ме предупреди, че го чака още няколко дена и ще го вика да излиза), на рожденния ден имаше много деца и ми казаха, че като чуел детска глъч щял мъника да се усети да излезе. А аз имах чувството, че ме стяга ластика на панталона. Прибрахме се и аз не знам защо (наистиан) реших, че ще се поглезя – баня, тоалет, маникюр. Поизлегнах се да гледам филм. И пак ме стяга ластика. Откъде да знам, че това били контракции 🙂 Усетих се късно вечерта, когато стягането стана регулярно и към 3 посред нощ реших, че не се трае и запрашихме към болницата. 12 часа по-късно гушнах най-прекрасното създание на света!
    Иии започнаха нови предизвикателства! Желая ти да ги посрещаш все така с усмивка! Да си все така прекрасна и мотивираща! Незбравими моменти ти предстоят!

  11. Соня 16 февруари, 2017 at 16:14 Отговор

    Как си Руми? Има ли бебенце вече? Напоследък те няма никаква и съм сигурна че много хора те мислиме! Силно се надявам всичко да е прекрасно 🙂 чакаме те да се разпишеш и похвалиш 🙂

    • Rumiana Ilieva 16 февруари, 2017 at 16:19 Отговор

      Даа, Макс се роди 🙂 Във Фейсбук пуснах клипче от раждането 🙂 Ще пиша и за седмицата преди раждането, но да наваксам малко работата с клиенти, че взех почивка докато бяхме в болницата 🙂

  12. Йоана 2 март, 2017 at 09:24 Отговор

    Как пък не знаеш какво ти е теглото???? Нали на консултациите постоянно го следят?

    • Rumiana Ilieva 2 март, 2017 at 09:42 Отговор

      Не, не ми следят теглото на консултациите. Ако не си с наднормено или подномерно тегло, с каквито очевидно не съм, няма никакъв смисъл да се следи теглото.

      Как пък точно това само ти направи впечатление?

  13. Гери 7 март, 2017 at 01:01 Отговор

    Мила Руми, честита радост!!! Бъдете много здрави и се радвайте един на друг!! Аз съм твоя бивша клиентка, която не намери сили да се промени, но тъй като в момента също чакам бебче, мисля, че след раждането ще намеря мотивация да започна програмата, която ми беше съставила. И аз очаквам с интерес да разкажеш как мина всичко. Поздрави!

  14. Надя 9 март, 2017 at 08:45 Отговор

    И на мен не ми следяха на всяка консултация теглото докато бях бременна, незнам точно колко килограма качих. Важното е, че се е родило здраво бебче, това е най голямата радост и щастие. И всяка майка може да намери начин да си почива и да спи достатъчно и след раждането. Руми, пожелавам ти да се радваш много на бебчето си, защото много бързо порастват.

Добавяне на нов коментар.