Прекрасни

––

Уточнение: в началото мислех да си водя записки за всяка седмица, но се получаваха едни мрънкащи постове. Затова лошите седмици ги обобщавам в един пост, и от 17 седмица имам отделна статия за всяка седмица. Ще пусна статиите по 3 на седмица и след това ще публикувам всеки петък, според седмицата, в която съм в момента. Вече се чувствам супер, мега добре, предишната аз 🙂

––

Първо трябваше да започна да слагам всеки ден инжекции Фраксипарин и да пия висока доза Folate (Фолат, а не фолиева киселина, има разлика). В друг пост ще пиша за генетичните мутации, заради които имах 2 спонтанни аборта и за добавките, които се приемат в моя случай и общо през бременността.

За моя изненада, инжекциите ги нямаше по аптеките в София, но пък ги имаше в Бургас. Снабдих се с инжекции за 30 дни, та да си имам. Слагането на инжекции всеки ден, за моя изненада, не ме притесни никак. Много съм добра да се боцкам 🙂

Вече писах как разбрах, че съм бременна и колко много ме боляха гърдите. Толкова много, че от 5та седмица не можех да спя по корем, което е любимия ми начин за спане. Сбогом спане по корем, дали някога пак ще спя така?!

В края на 6та седмица бях на преглед и Док видя някаква сянка, която можело да е отлепяне на плодния сак, но можело и да не е. Каза ми „Искам да ходиш плавно като лебед и все едно си чуплива, без тренировки до следващия преглед“.

Избрах си Док не само по това, че е добър (по препоръки), а и защото не ме плаши, не ме третира като възрастна и всичко лошо ми съобщава леко, меко и с усмивка. Много ми хареса фразата „Възрастта не е порок“, като си на 41 години, имаш нужда от такава мотивация 🙂

При един от прегледите след втория аборт видя, че имам 2 фоликула в яйчника и каза, че съм си плодовита, а и както стана ясно забременявам веднага, така че очевидно терапията не трябва да е в посока забременяване, а износване и възрастта ми не е проблем 🙂

Други лекари ми назначаваха терапии само на база възрастта ми, без изследвания. А не, мерси!

Така, че и с тренировките си казахме Чао за известно време. Това малкото още не се е родило и вече ми спря спането по корем и тренировките 😀

В 8ма седмица заминавахме на почивка в Гърция и преди това отидох на ултразвук да видя дали все още има отлепяне на плодния сак. Беше започнало да се резорбира, сянката, която се виждаше беше по-малка и вече смесена с някакви по-светли неща по края, които отиваха и към центъра.

За мен ходенето на ултразвук е много хубаво, обичам да гледам в екрана, но често имам нужда да ми бъде показвано повече, защото не виждам веднага каквото виждат лекарите.

Отлепянето изглеждаше като сянка и тъмно петно, a една седмица по-късно беше по-малко тъмно петно обаче с много бяло вътре и някак размесено с бяло. Което в моята глава изглеждаше доста добре 🙂

Заминахме на почивка в Гърция. Още в 8ма седмица започна да ми личи по бански. Определено си имам издутина ниско долу. Започнах и веднага да трупвам мазнини на дупето и бедрата. Нищо кой знае какво, но за човек с релеф забележимо.

В Гърция 2 пъти ми се случи така да съм гладна, че да ми се гади и цялата треперя, потя се, много ми е лошо. Обикновено като съм гладна, няма проблем да изчакам 2-3, дори 5-6 часа. Даже обичам да съм много изгладняла, за да ми е по-вкусно.

Сега с изненада открих, че толерансът ми за глад е максимум 30 минути! След това започваха симптоми на хипогликемия, която като се прибрах в София установих с глюкомера. Кръвната ми захар падаше под 4 (3 и нещо си е стряскащо), без промяна в начина на хранене (все още можех да ям почти каквото искам).

Спомням си как в Гърция се разплаках, защото трябваше да ям веднага, а бяхме с приятели на почивка и ми беше неудобно да се разкрещя „Къпете се бързо, обличайте се, мажете се с каквото се мажете след плаж и спринт до най-близкото заведение“.

Ръцете ми започваха да треперят от глад, обливаше ме студена пот, гадеше ми се, чувствах се безсилна, неразбираща какво става.

Първия път, когато се случи, реших, че е случайно. НО на следващия ден същото!!! Просто не можех да издържа повече от 4-5 часа без храна. Може би за някой това е нормално, но до преди това се хранех 2 пъти на ден в прозорец от 8-10 часа. Т.е. издържах по 14-16 гладуване, после ядях здраво, 7-8 часа да се смели храната и после още едно здраво хранене.

За 2 дни разбрах, че това вече не може да е моят начин на хранене.

Ходехме на плаж и си мъкнех с мен торба с нектарини или нещо друго.

И тук не спират неволите.

Още от 6та седмица започна да ми причернява при ставане от легло или стол. И измислих стабилната поза, използваме я при всяко изправяне в програмата за бременни.

Ставам, заемам полуклек, с ханша назад, прав гръб, длани опрени над коленете и дишам докато ми размине причерняването. Обикновено за 2 секунди ми минаваше. Също ставах от леглото и правех няколко крачки до най-близката стена и се подпирах. Поемах дълбоко въздух, задържах го малко и издишах. Спонтанно знаех, че трябва да дишам, сякаш на мозъка не му стига кислород и затова ми причернява. Възможно е да е точно така и да се получава „ортостатичен шок“ – при ставане кръвта отива към крайниците и за кратък момент по-малко кислород стига до мозъка.

Интересно, че когато започнах да приемам витамини за бременни с желязо, за 2 дни изчезна световъррежа и причерняването. Имах подозрения, че може да не ми стига желязото, защото Феритинът започна да ми спада. Не е добре да се приема берзразборно желязо, ще пиша за добавките, които приемам отделна статия. За съжаление, в моя случай, с хранителни добавки определено се чувствам по-добре, има разлика (мразя добавки).

Също така в този период започват да се разширяват кръвоносните съдове на бременната.

Което доведе до още по-ниско кръвно при мен. В една аптека в Гърция можеше да се мери кръвно и няколко дни се тествах, 85-55, честито.

Истеричен глад, причерняване, световъртежи, всеки ден инжекции и добавки … ама начало на бременността!

В края на 8ма седмица започна и отвращението ми към зелениите. Обикновено ям поне една голяма зелена салата на ден, по-често по две. В Гърция за 9 дни, 2 пъти ядох нещо зелено.

За сметка на това всичко трябваше да е кисело. Леле, колко лозови сармички изядох! И всичко да има лимон!

Не можех да понасям миризмата на кафе и на закуска в хотела си правех едно късо еспресо и фреш от портокал, който маскираше мириса на кафе, макар че в 8ма седмица все още пиех кафе и що годе го понасях. Защото около 10та седмица пиех 1-2 глътки кафе сутрин по навик, ужасно слабо, а от кафето на Милото ми се гадеше. Даже го помолих да си мие зъбите, след като е пил кафе, защото иначе не мога да го доближа.

Всички тия неща в началото ми се струваха капризи и ме беше много срам от себе си. Опитвах се да се въздържам, но не можех да понасям силни миризми. Парфюмите станаха табу. Можех да надуша всякакви малки миризми от много голямо разстояние. По улицата миришеше ужасно на храна.

После прочетох, че това е защитна реакция при бременните, да могат да надушат, ако някоя храна е съвсем леко развалена, и реших просто да страня от миризливи места.

През 9та седмица започна да ми се яде предимно тесто и сирене. Гаденето вече беше постоянно. Гладна съм и ми се повръща. Сита съм и ми се повръща. Не повърнах нито веднъж, но постоянно ми се гадеше силно.

Не можех да намеря какво да ям, защото при мисълта за всяка храна ми се гадеше. Постоянно разпитвах систъра и мама какво ще готвят, а те викат „Да не ти се дояде“, отговарям „Това е целта, да ми се дояде нещо“.

Не че гладувах. Като намерех нещо, което можех да ям, ядях много, защото не знаех, кога пак ще ми се дояде, сиреч при мисълта за тази храна няма да ми се обръща корема.

Но и гладна си бях. Редувах преяждане, с гладуване. Имах чувството, че съм с хранително разстройство и така ми дожаля за всички, клиенти, които са споделяли за нездрава връзка с храната.

Не стига, че се чувствах като луда глезла, ами започнаха и да се появяват всички хронични болести, които имах в миналото, и с които се бях справила.

Например преди често получавах жлъчни кризи, които се изразяват в гадене, разстройство, непоносимост към всякаква храна за 24 часа, съпроводено със силна болка около слънчевия сплит. Е, и това се случи. Преди приемах болкоуспокояващи и чаках да минат 24 часа.

Сега и болкоуспокояващи не може, на мен ми действа само спазмалгон, а той е забранен по време на бременност, така че изтърпях 24 часа болки.

Сякаш се опитваше да ме хване цистит на няколко пъти, но ми се размина и не ме хвана.

Преди правех по 2-3 гнойни ангини годишно (от 5 години нямам гнойни ангини). През първия триместър на няколко пъти усетих сякаш леко ме боли гърлото, но ми минаваше бързо.

Не стига това, ами 2 пъти ме хвана вируса разстройство с повръщане. Не можех да повърна, само силно гадене, ама много силно, и велико разстройство. Обезводняваш се на макс, колкото и да пиеш често по малко вода.

Спомням си в този ден отивам до куриерската служба да взема пратка и на опашката усетих как ми причернява и ще се пльосна на пода. Клекнах на земята, ако ще падам да е от ниско, подпрях се на стената и дишах. Носиха ми вода, слагаха ме да сядам ….

Толкова слаба, немощна и беззащитна не се бях чувствала. Плачеше ми се, че съм толкова безсилна пред тялото си. Уж, имах воля, сила, тренирах толкова години, и всичко това го нямаше.

От години си имам разширени вени на десния крак, но така си седят, не ме болят, не са кой знае какво. Сега се разшириха много, станаха релефни и ме боляха и ги усещах.

И да постотня, че гърдите ме побъркваха от болка денонощно, поне пораснаха и станаха много яки 🙂 И преди си ги харесвах, но сега съм секс бомб 🙂

От 8ма седмица започна нещо като оригване през целия ден. Не е онова шумно оригване, а тихичко бълбукане. Не беше свързано само с храненето. Бълбуках си по цял ден, сигурно по 50-100 пъти. Около 13-14та седмица това изчезна.

От 8ма до към 14та седмица имах зверски сърбеж на корема. Много сърбеше, все едно е някаква болест. Понякога се отдавах на чесане, което не помагаше, сърбеше още повече. Хванеше ли ме сърбенето започвах да чупя ръце, да масажирам корема, да правя чупки и стойки, само и само да не си надера кожата. Интересно, че беше на моменти, които трябваше да издържа и после минаваше. Още от 5та седмица се мажа с масла и крем против стрии като превантивна мярка, ще ги опиша в отделен пост, защото изпозлвам няколко, нарочно ги комбинирам, за да се възползвам от ползите на различните масла.

Бележка от Руми декември 2018: През цялата бременност и няколко месеца след като родих се мажех с най-добрите масла за предпазване от стрии, които заедно с лабораторията, с която създаваме козметичната ми линия, събрахме в един продукт: Био пухкаво масло ЗАЩИТА ОТ СТРИИ.

Около 10та седмица не можех без кисели краставички, но естествена ферментация, а не мариновани. Слагат се корнишони в буркан с вода и морска сол, стрък целина. Стоят на стайна температура. Лятото са готови за около 4-5 дни, зимата за 11-15 дни, зависи колко кисели искаш да бъдат. И за това трябва да пусна отделен пост, защото естествената ферментация е страхотен начин да си набавиш пробиотици, а е толкова лесно, евтино и полезно.

Ядях по 1 компотен буркан за предястие. Пиех и водата на маринатата. Като казах пия вода, каква жажда ме гонеше! И не беше само заради киселите краставички (малко са солени, макар постепенно да намалих солта, която им слагам). Постоянно пиех вода и висях в тоалетната. Понякога ставах по 5-6 пъти на вечер до тоалетната! Опитвах се след 18 часа да не пия вода, но ми се пиеше, така че се примирих с курсовете до тоалетната. Добре, че след това заспивах пак и нямах проблеми със съня.

Интересното за тази бременност е, че не ми се доспиваше през деня. Спях си нормално вечер. През първата ми бременност много ми се спеше следобед, толкова, че веднъж седнахме на кафе с Милото, защото не ме държаха краката за сън (бяхме в Италия) и аз казах „Само малко ще си сложа главата върху ръцете да си почина“ и съм заспала на масата в кафето!!!!

Тази бременност не ми се спеше, но след 9та седмица исках да лежа. Мнооооого ме влечеше леглото. През деня исках да си легна и да си чета. Не исках да седя права или седнала, а определено да си лежа. Понеже работя от къщи можех да си позволя да работя легнала.

Толкова лежане не съм практикувала. Сякаш тялото ми има нужда от почивка, и може би наистина е имало, иначе защо ще ми се лежи? Синтезът на бебе е изморителна работа 🙂

*чашата вино е на рождения ми ден и пих само няколко глътки

В 10та седмица се шокирах от промяна във вкуса ми към храната. На рождения ми ден с Милото отидохме на пицария, защото на мен само тесто ми се яде и сега имах повод да се поглезя. Не че, си позволявах повече от 2 пъти седмично тесто и сирене, но само това ми се ядеше.

До преди бременността избягвах глутен и млечни храни. По време на бременността включих козе сирене, кашкавал и кисело мляко от време на време, защото много ми се ядяха, а не исках да развивам хранително разстройство, като си ги забраня. Когато знаеш, че нещо не ти е забранено, ти се яде по-малко.

Та, на рождения ми ден си поръчвам талиатели и пица. И тогава и сега мисля, че не ям повече от преди да забременея. Когато съм с Милото си поръчвам доста неща, защото той ми ги дояжда 😀 (благодаря, Миличко 🙂 )

Не доядох нито пицата, нито пастата, но си начесах крастата да ям тесто 🙂 Милото започва да яде пастата и казва „Това е много люто за теб, как го яде“ (аз не ям люто, за разлика от Милото, който яде мега люто). И аз казвам „Лютоооо (Бургаска интонация)? Нее, леко пикантно беше“. И тогава разбрах, че мога да ям люто.

Наблюдавах, че вкусът ми се беше променил много близък до този на Милото и го обвиних, че ми е вкарал гените си и сега те работят за него 😀 . Определено имах вкусовите предпочитания на Милото. Например, той не е по сладкото, и на мен, ама хич не ми се ядеше сладко, предимно солено. Лютото???? Милото пие само студена вода, аз предпочитам топла. Неее, вече искам само ледена вода. Имаше и други неща, но не ги помня в момента. Така че, пуснеш ли чужди гени в себе си, започват да те променят 🙂

Какво ми се ядеше в този период – предимно плодове, тесто и млечни. Гледах да прокарвам и други хранителни вещества, но трудна работа. Направих грешката в 9та седмица, една седмица да се насилвам да ям според каквото смятам, че е полезно за мен и бебето и после гаденето се увеличи. Така че, след това ядях каквото можех.

Също не можех да готвя. Около 5-6 седмици не готвих, само някоя салата и то домати и краставици, без зелении. Подправките станаха табу, само сол.

В края на 11та седмица ми разрешиха да тренирам и се завърнах към упражненията. Изключително внимателно, постепенно, с бебешки тренировки. Бях загубила доста сила и издръжливост. Заради цялото ходене като лебед, бях станала толкова плавна и грациозна, че подскоците ми се струваха груби. Така и не се разбрахме с подскачането, просто го спрях. Не е моето нещо в този период.

Около 11та и 12та седмица спряха хипогликемиите. Бих казала през промяна на начина на хранене, макар че не е точно така, защото всъщност ядях каквото можех. По-скоро изчезнаха без да правя нещо конкретно за тях. А и когато се появиха все още можех да ям много близко до предишния си начин на хранене, така че мисля, че не бяха свързани с това какво ям.

Според Док бяха от стрес. Но аз бях супер спокойна. Нямаше нещо, за което да се притеснявам. Да, не се чувствах добре на много фронтове, но бях спокойна. Може би физическият стрес от нови гени в мен, имунната ми система се опитва да ги приеме, синтеза на бебе, знам ли?!

В 12та седмица започнах да мисля програмата за бременни, като тренировките за първи триместър съм ги снимала през моя втори, тъй като през първи ми забраниха да тренирам. Програмата се получава доста добра, силова, ниско интензивна, без подскоци, макар че, който иска може да си добави подскоци. Даже в кардиото няма подскоци, но пък изпотява добре.

Бележка: по време на бременността може да се подскача и бяга, просто не е моето нещо в момента. Това, което не се прави, е да се тренират коремните мускули с изолирани упражнения.

Всички ми казваха, след 12та седмица ще се почувстваш добре. А аз си мислех „Ами, ако съм така зле до края?“

До 12 седмица имах по 1-2 дни седмично, в които се чувствах нормално и само повтарях „Колко е хубаво да не ти е лошо!“

Наистина, около 12 седмица започнаха да отшумяват гадостите. Супер добре се почувствах в 14 седмица, вече нямах никакви бременни клишета. Макар, че пак съм си бременно клише, ужасен първи триместър, хубав втори. Да видим как ще е трети, обикновено и той бил гадничък, нали съм клише, може би това ме чака, но каквото и да е го чакам с отворено съзнание.

Искам да се обърна към бременните:
Не позволявайте да се сравнявате с други бременни. Всяка бременност е различна. Макар и кратки, първите ми две бременности бяха различни от тази.

Не се обвинявайте, ако не можете да се храните според както смятате, че е добре за бебето. Ако някой ми беше казал „яж това, защото е полезно за теб и бебето“, ами нямаше как да стане. Ядях каквото можех. Не можех да ям каквото трябва.

Споделете
Какви ужасии сте имали през първия триместър. От споделянето олеква 🙂