Прекрасни, днес ви мотивирам с една удивителна промяна, която не се случи за няколко месеца, не и за година-две (и какво от това 🙂 Вече е факт!

Времето е наш съюзник, защо да се състезаваме с него 🙂 Отпускаме се и се наслаждаваме на всичко добро, което правим за себе си, а времето работи за нас! Разковничето е да променим гледната си точка, това е напълно достатъчно.

Безсмислените състезания крадат от енергията ни!

Годината така или иначе ще мине, и дори по 1 килограм на месец да си отива, за една година това са 12 килограма, нали така? Радвам се, че съм мотивирала Огняна с точните за нея думи.

Няма нужда да се сравняваме с другите, искайки да слабеем с тяхното темпо, по техния начин. Ние сме различни, уникални в целия свят, нека се обичаме и да не бъдем твърде строги със себе си!

Огняна се наслаждаваше на вкусното си Индивидуално меню и успях много да я изненадам с ориз, който не е просто сварен в подсолена вода, с палачинки и “пържени” филийки 🙂 Но!, не тренираше, това беше нейният избор в онзи момент, и аз го уважавам.

Не съм тук, за да те съдя, Прекрасна! 🙂

Нашата героиня вече има нова цел – да включи и тренировките в ежедневието си. Всяка промяна винаги започва отвътре-навън, не обратно 🙂

Оставям ви с разказа на Огняна.



Никога не съм била слаба. Винаги съм била с прилични форми, леко склонна към напълняване, но до преди да родя, си се харесвах. По време на бременността си качих цели 25 килограма, които си ми останаха за спомен. Родих 2015 година и през следващите 3 години вечно бях на някаква диета – на някоя си известна личност, всичките диети – чудо, “персонални” режими, в които попълваш кратка анкета и после ти пращат шаблонно меню с броколи, бял ориз и тук-там малко пилешко филе… От всичко това обаче ефект нямаше или беше минимален и винаги с йо-йо ефект. През 2018 година стигнах дъното за себе си – ненавиждах тялото си. Буквално. А това доведе и до други негативни последствия… Толкова не се харесвах, че отказвах да се снимам, дори с детето си. Беше ме срам да се събличам пред съпруга си. Не се поглеждах в огледалото.

Един ден, търсейки поредната вълшебна диета, попаднах на сайта на Руми – директно в секцията с отзивите. Четях историите, гледах снимките отново и отново. Мечтаех си и аз да имам снимки “преди” и “след”. Събрах смелост и ѝ писах.

Започнахме да коментираме какво искам да ям и ясно си спомням как тя ме попита за ориз. Направо ми призля. С горчивия ми опит от преди ѝ казах, че ако ще трябва да ям бял ориз, сварен в подсолена вода, по-добре да си стоя гладна. На шега написах, че искам да ям пържени филийки и палачинки. Ами получих си ги! Радост! И шоколад! Вярно, черен – ама шоколад! Наред и с всички останали любими “нормални” готвени ястия. Така всички на масата ядяхме привидно едно и също и аз съвсем не се чувствах ощетена или на диета. В режима винаги имаше вариант, така че той да се съобрази с мен, а не аз с него.

С немалка доза страх от поредния провал, но надъхана от всички невероятни истории на сайта, започнах режима си.

Още на първия ден колегите ми, виждайки ме отново с торбичката с храна от вкъщи, започнаха с “А, ти пак си на диета” и други неприятни подмятания. И съпруга ми въпреки, че ме подкрепяше безрезервно, не беше съвсем сигурен, че това няма да е поредната диета, която ще ме разочарова. Това не ме спря и продължих по план.

Първия месец нямаше (според мен) кой знае какви видими резултати, но във всеки седмичен мейл Руми ми обръщаше внимание на всяка малка стъпка, всеки напредък, който съм постигнала. Това ме крепеше да не се откажа. Бавно, но все пак напредвах. След 2-3 месеца вече и аз сама виждах напредъка си. И не само аз. Колегите спряха с бъзиците, съпруга ми се радваше с мен. Дори синът ми ми казваше колко съм красива, но едва ли заради свалените килограми. Просто все по-често бях усмихната, щастлива от моята промяна.

Още докато си поръчвах режима, бях решила че за 7-8 месеца ще съм нов човек, свалила всички излишни килограми. Но тялото ми си имаше собствен ритъм и сваляше по-бавно. В крайна сметка след 8 месеца спрях режима си. Но все още не бях постигнала крайната си цел и не бях доволна.

Едно нещо написано от Руми се беше запечатало в главата ми – “Дори и по 1 килограм на месец да сваляш, за една година това са 12 килограма”. Следващата година така или иначе ще мине. От мен зависи как. Можеше да тъпча на едно място и да се тюхкам как не свалям бързо, като други жени, или да вложа малко усилия и да напредвам към целта си. Тъкмо по това време се появи и “Пъстро меню”, което направи завръщането към режим лесно. Нови, интересни рецепти, още по-голямо разнообразие от вкусотии, с които да боря излишните килограми. Вече се бях научила как да се храня правилно, а с последващите менюта на Руми ми се даваше все повече, и повече избор какво да ям.

Към днешна дата, от началото на промяната ми, са минали 2 години и половина, като на режим съм била може би година и половина общо. Всеки път, когато изпитвах нужда да спра, просто спирах. След което продължавах с нови сили и още по-мотивирана. За това време успях да се разделя с цели 25 килограма, но това не е края за мен. Въпреки, че постигнах мечтаната петица като първа цифра на кантара, все още не съм това, което искам.

Никъде по-горе не споменавам за тренировките, защото и до момента не съм успяла да се сработя с тях. Това е и новата ми цел, защото да, сега съм слаба, но искам повече. Искам, защото знам, че мога, че всичко зависи от мен.

Ето, виждате ме 57 килограма, но с “възглавнички” на коремчето, “бухтички” по бедрата… Имам още работа, промяната ми не е приключила.

Радвам се, че не се отказах. Макар и за по-дълго време от очакваното, аз все пак имам моите снимки “преди” и “след” 🙂

Сега продължавам с Руми, за да ми помогне в постигането на още една цел. 🙂

Годината така или иначе ще мине, аз решавам как. 😉



Прекрасна, направи времето свой съюзник, аз ще ти помогна!
Изпрати имейл само с 2 думи „искам промяна“, това е летящият ти старт!

 

Стопи мазнините и извай тялото си за няколко седмици

От Руми Илиева, сертифициран фитнес треньор
Виж как!