Прекрасни, искам да ви разкажа за семинар за личностно развитие, който при мен имаше катализиращ ефект.
Наталия Кобилкина е клиничен психолог, семеен терапевт, сексолог, консултира за психология на бизнеса, мастър по НЛП, Ериксонов хипнотерапевт и водеща на семейни констелации на френската школа на Идрис Лаор.
Харесвам Наталия от времето, когато се появи в шоуто на Слави Трифонов, преди това не бях чувала за нея. Хареса ми как откровено говори на теми, които са притеснителни за повечето хора, предмет на мълчание, шушукане или мръсни вицове.
След време случайно разбрах, че Наталия води семинари за личностно развитие, които са много силни и вдъхновяват цялата публика. Стана ми интересно, отидох на сайта й и се абонирах за имейл листа й.
В един момент избрах за себе си семинар и се записах. Срещата с Наталия се оказа преобразяваща за мен. Бях започнала промяна, на която тя се оказа катализаторът.
На семинара отидох с ясна цел: да преодолея страха си от отблъскване и да мина на следващо ниво в професионалното си развитие.
Не очаквах нищо от семинара. Нямах представа какво представлява и какво ще се случва. Мислех, че може би ще слушаме нещо 2 дни. Изобщо не беше това.
Бяхме малка група и Наталия работи с всеки от нас индивидуално пред групата (о, ужас, имам страх от публични изяви, колкото и странно да звучи, след като имам сайт и споделям пред всички, но мисля, че сайтът е част от терапията ми през годините, за което ви благодаря!).
Няма да разкривам детайли от терапията, защото методът на работа с всеки беше индивидуален.
Това, което ме втрещи, е, как за 40 минути работа с мен, Наталия успя да изкара навън страховете ми, да ме блъсне в тях, да ме накара да осъзная, че те не съществуват извън моето съзнание, а след това да се почувствам като преродена.
Забавен и показателен ми се видя въпроса на Наталия „А кой те отблъсква?“ Всъщност никой, но не ми пречеше да се страхувам от неща, които не ми се бяха случвали, но можеше да се случат. Страхът много често е блокаж на креативността. Винаги съм си повтаряла да правя нещата, водена от творческата сила в мен, а не заради страха. Понякога ми се е получавало спонтанно, но понякога се налагало целенасочено да работя, за да преодолявам страховете си.
С нарастване на аудиторията на сайта, започнах да усещам все по-голяма отговорност какво пиша и казвам и с това нарастна и страхът ми от „Ами, ако греша?!“. С времето започнах да пиша все по-рядко, да обмислям какво казвам, наложих си автоцензура, а тя доведе до нежелание да пиша.
Исках да си върна спонтанността, с която пишех преди и да спра се замислям чак толкова много върху това кой как ще го разбере, как ще го приложи, дали няма да си навреди ..?
Преди време човек, който много ценя ми каза „Аз ти давам тази информация, а ти какво ще правиш с нея, си е твоя отговорност“. Това изречение ми е помагало много и често си го повтарям.
Семинарът с Наталия беше много сълзлив, голям рев падна 🙂 Докато тя работи с друг човек, ако имаш част или изцяло неговия проблем, съпреживяваш и чистиш този проблем и за себе си.
Моят ред дойде в края на първия ден. По желание заставахме пред групата, а аз не можех да се престраша да съм първа и да споделям пред група. С напредване на терапиите на другите участници, усетих, че съм взела много от тях и увереността ми нараства. Накрая нямах търпение да изкарам от себе си блокажите.
Интересно беше, че една от задачите ми по време на работата с мен, беше да изкрещя няколко фрази, и в този момент загубих гласа си, едва крещях. Но към края започнах да връщам гласа си, може би добих увереност.
Не искам да разказвам конкретни неща за моята или другите терапии по 2 причини. Първо, ако ти предстои семинар за личностно развитие, не е добре да отиваш с конкретна визия как ще протече. Добре е да се отвориш и да приемаш каквото и да се случи. Но да се прави разлика с това, да имаш ясна представа какво искаш да постигнеш и ако те попитат, да можеш да кажеш целите си в 2 кратки изречения. Целите трябва да са ясно и конкретно формулирани, а не общи.
Второ, работата с всеки протича различно и индивидуално. Твоите задачи ще са различни от моите. Не е добре да очакваш да ти дадат задачите на някой друг.
За след семинара Наталия даде на всеки домашно. Трябваше в продължение на 100 дни да правим нещо кратко всеки ден, за да работим по целите си.
След семинара имах чувството, че летя. Че нещо тежко е паднало от мен. Усещах се различна, много различна. Изключително позитивно заредена. С някаква лекотата в сърцето и душата.
Срещата с Наталия беше преобразяваща с мен.
Тази емоция не може да се предаде и вероятно отстрани изглежда натруфена, рекламна и изкуствена.
Препоръчвам на всеки, който има блокажи и страхове, от какъвто и да било вид, да се посети семинар за личностно развитие. Дали на Наталия или на друг терапевт, всеки ще реши за себе си.
Знай, че винаги има следващо ниво, само пожелай да минеш на него 🙂
ПП. Наталия предложи да направим заедно програма за жени. Тя има онлайн академия за щастливи жени, където работи с тях за душата и сърцето, така че жените да са щастливи в любовта, семейството и работата. Сподели, че иска да добави и работа с тялото, и тук се включвам аз с тренировки 🙂 Когато пиша това съм бременна в 27ма седмица и макар да ми се иска веднага да приема, ще отложа за след като родя.
Въпрос
Имаш ли опит с подобни семинари? Как се чувстваше след това?
