Сушените плодове представляват концентрирани плодове. Ако от 300 г пресни сливи се получават 100 г сушени сливи, то сушените сливи са 3 пъти по-концентрирани на хранителни вещества от пресните (съотношението 1:3 е примерно).

Сушените плодове съдържат много повече плодова захар от пресните плодове, няколко пъти повече, затова смятам, че не се подходящи по време на режим за намаляване на мазнини и изобщо като храна. Малко са хората, които могат да изядат няколко сушени сливи и да спрат. Моите баба и прабаба приготвяха много сушени плодове, но не са яли вафли, солети, шоколад… По тяхно време въглехидратите са били хляб, баница, сушени плодове, боб – като всяко от тях се приготвя домашно, т.е. не може да произведеш огромни количества и харчиш енергия за приготвянето му!

От друга страна, когато приготвям сладкиши се възползвам от сладостта на сушените плодове като естествен подсладител и съм с ясното съзнание, че са високо въглехидратни, но също така съдържат и „противоотрова“ – фибри, за разлика от бялата/кафява захар. Т.е. избирам по-доброто от бяла захар или сушени плодове.

Внимание: много сушени плодове са обработени с фруктоза или с глюкозо фруктозен сироп с цел да са по-вкусни или да се запазят по-дълго. Включително и в био магазините, обикновено червените боровинки са обработени с фруктозен сироп, мисля че го правят с цел съхранение, но все пак не бих си взела червени боровинки. Колкото и концентрирани да са сушените плодове, все пак не трябва да са твърде сладки, по това се познава дали са натурални или обработвани.

Сушените плодове на баба не бяха твърде сладки.

От сушените плодове използвам сини сливи и фурми. Последните ми се виждат твърде сладки, за да са натурално сладки, но за сега нямам доказателства, че ги обработват с нещо, ако някой знае, да сподели.

Мед
Смес от (основно) фруктоза и глюкоза, изключително концентрирана храна, високовъглехидратен (80%) и набеден за много здравословен без да се има предвид, че вече е лесно достъпен и високоенергиен. Личното ми мнение е, че мед трябва да се консумира по много малко, ако е редовно. Примерно по 1 ч.л. на ден, но все пак зависи какво друго яде човек за деня и колко е активен, така че може и 1 с.л. на ден. Аз мнооооого рядко ям мед. 1 буркан на година и то защото го използвам в сурови сладкиши. Наблягам на думата сурови, а не печени. Винаги се удивлявам като видя в „здравословни“ сайтове да се приготвят печени сладкиши с мед?! Високата температура не е ясно какво прави с ензимите и минералите в меда и тогава няма разлика дали се използва мед или захар.

Медът съдържа не само въглехидрати, но и страшно много други неща: езними, минерали, и даже до 20 аминокиселини (но в изключително ниска концентрация под 0.1%, което е пренебрежимо малко; в пчелния прашец аминокиселините са до 20%). Медът доказано помага при различни заболявания, но забележете, когато се използва за лечение, а не като храна. Т.е. едно е да отслабваш, друго е да се лекуваш!

PH на меда е около 3.2-4.5, такава среда пречи на размножаването на бактерии.

Медът се използва за лечение от древни времена и не отричам лечебните му свойства! Обикновено като информирам за нещо, някои считат, че го отричам, не, просто информирам, а всеки си преценя! Да се има предвид, че 1 с връх пълна с.л. мед е около 50 г, което е 40 г въглехидрати! Ако консумираш редовно мед, имай го предвид в общата енергия за деня. Ако консумираш мед, намали нещо друго, а не да добавиш към хранителния режим и мед. Добавяш едно, махаш друго 🙂