отслабване асена

Асена е жена, която няма наднормено тегло, даже е слаба според моите разбирания. Когато ми писа, че иска да й изготвя програма за намаляване на мазнини и видях първите й снимки, казах й че може да се справи сама като следва меню и тренировки от сайта. Не приемам за клиент всеки – понякога ми пишат твърде слаби жени и отказвам да работя с тях.

Но Асена не искаше само да отслабне, искаше да види мускулен релеф, така както го е виждала преди. Това ме убеди, че не е „болна на тема отслабване“ – казвам го, защото чудесно разбирам как се е чувствала. Аз самата никога не съм била дебела, но съм искала атлетично тяло. И преди да кажеш „Ама защо ни занимаваш с Асена, тя е слаба“ искам да знаеш, че това, което тя постигна е трудно! Трудно е да изкараш релеф! Иска се перфектно следване на менюто и редовни тренировки! И също късмет (гени и хормони) – 6 седмици е рекорден резултат!

Почти не е свалила килограми! Промяната е по-скоро в начина, по който изглежда – ясно изразена талия, оформени ръце и рамене, „отсечено“ задно бедро, гънките на гърба ги няма, заобленото около бричовете го няма – атлетично тяло! Но и преди беше хубава 😀

Ако искаш да ти изготвя персонално меню само с храните които обичаш и без храните, които не обичаш, пиши ми на имейла, има го в страницата за контакт.

Поздравявам Асена за резултите и те оставям с писмото й:

–––––––––––––––––––

Привет, момичета 🙂

Сигурно на много от вас ви е познато това: „Какво, искаш да отслабнеш ли? Че ти си слаба!“ Да, ама не. Оказва се, че представите на хората за това могат да са доста различни. А и от това да си „слаб“, каквото и да значи, съвсем не следва, че ти е комфортно и че се харесваш.

Целта ми не е само отслабване, а и да видя малко мускули, които иначе са ми добре тапицирани :). През последните години ми се насъбраха един след друг няколко килограма отгоре и свалянето им все не ми се получаваше. Май нещо с мотивацията ми куцаше, пък и милото все повтаряше: „Абе добре си си, добре си“. На въпроса: „Колко още целулит можеш да понесеш, а?“ след дълго сумтене, приятна „разсеяност“ и приказки от сорта на „абе то всички жени имат“ (да бе, да) отговорът беше: „Ами…още малко…“ Либоф, какво да правиш ;). Обаче килата си ми пречеха, тенденцията беше да става по-зле – с моя апетит и добър метаболизъм (ха-ха). Лошото е, че човек свиква с вида си и не усеща как 2-3 излишни килограма, макар и в норма, един прекрасен ден стигат до почти наднормени.

Фитнесът не ми помагаше особено. Ясно, само с упражнения не се отслабва, но не съм толкова веща в тази област, а и досега не ми се е налагало да полагам кой знае какви усилия в поддържането на желаното тегло. В един момент осъзнах, че мисля за отслабването като за нещо, с което по всяко време мога да се справя и то от раз. И така няколко години, и нищо. Бях си наумила да стигна пак килограмите, с които се чувствам най-добре, 52 + някакъв приятен релеф, пазя си два любими стари панталони, в които си мечтая да се напъхам пак преди 100-ната си годишнина ;)), но ми трябваше ново решение, защото старите методи не действаха.

Оказа се че за статиите в сайта на Руми съм абонирана от 2009 г. (проверих специално в пощата си). Не съм сигурна как стана, май написах в търсачката „упражнения за еди-какво си“ и не помня какво точно ме впечатли тогава. Но не бях пробвала нищо от тренировките досега, а и по онова време не бях толкова напред с килограмите ;)) Пък и опитите ми да тренирам вкъщи сама, още от ученичка не продължаваха дълго. Винаги съм смятала, че е скучно и без особен ефект. Скучни са ми и гимнастиките в група, а ефектът им при мен е почти никакъв или временен.

Някъде преди около два месеца получих нова статия от сайта на Руми, разгледах го пак и видях промяната при някои от момичетата – впечатлиха ме наистина много и буквално веднага й писах (трябваше да уловя момента, че после кой знае кога пак :)). Тежах около 56 кг. при ръст 167 см. Исках да махна поне три килограма (сега виждам, че може и повече), исках релеф, исках, исках, исках…;) Затова пък относно храната нямах кой знае какви претенции, кажи-речи всичко си ям, нищо не отказвам ;))

отслабване асена

Пратих снимките си, Руми ми отговори, че тъй като килограмите ми не са много, вероятно ще се справя и сама като следвам конкретно меню и безплатните тренировки от сайта. Но ако при мен ставаше така, моя милост отдавна да се е сдобила с манекенски мерки. Трябваше ми още някакъв стимул да тренирам (поне в началото). Например ако знам, че трябва да се отчитам, ще съм по-мобилизирана и ще постигна повече. Затова исках индивидуална програма с меню, което включва отчет всяка седмица за постигнатото. Бях подготвена, че няма да е бързо или лесно, защото нали последните няколко килограма се свалят най-трудно. За тези няколко седмици научих и доста други полезни неща, за някои бях чувала, но без да задълбавам в подробности около тях, за други изобщо не подозирах, а се оказаха важни.

Получих си програмата и започнах да тренирам. Предимно вечер, понеже сутрин трафикът вкъщи е натоварен и разни досадници ме обикалят и гледат втренчено ;)) Три седмици персонално меню и тренировки за начинаещи, после за напреднали и вече три седмици за супернапреднали. Общо 6 седмици. Без да прескоча и един ден, през уикенда почивах с интервална тренировка (вярно, някъде с по-малко повторения, с почивки и т.н., особено в началото). Като си се познавам, направо не беше за вярване, че съм толкова редовна. Тренировките са различни всеки ден, много от упражненията не ми бяха познати (въпреки честото размотаване по разни гимнастики), въобще беше ми интересно, а еднообразието бързо ме отказва.

Ведрото присъствие на Руми от монитора също ми помага :). Пристрастих се и към дефилиращи котета ;)) Хареса ми и как съседите често правят ремонт ;)) – работливи хора ;)). Най-важното беше, че виждах ефекта в поносими срокове, например заветното „стягане“ го регистрирах след първата седмица (тогава беше единственото ми по-значително сваляне на тегло), коремът ми спря да ходи наляво-надясно след четката за зъби ;)) Тренировките бяха по-малкото страшно.

За категория „ламя“, каквато съм, храната ми се стори супер малко – при първия прочит на менюто се чудех как ще стане… Спасението беше в салатите – не че имам нещо против 😉 Тъй като пътувах често, през ден минавах на минималистично меню. И съвсем естествено, когато човек тъкмо се е дисциплинирал, изкушенията го засипват 😉 Е, не устоявам на всички, как да им насмогнеш :). Закрепям положението като махам нещо от менюто.

След втората седмица вече ги контролирам (добре де, почти ;)), предпочитам кафето без захар (отначало си мислех, че изобщо няма да му свикна), храня се по-разнообразно и по-качествено от преди, по-заредена съм с енергия, ходя дори по-изправена, изобщо – дребни неща, но ми помагат да съм постоянна в тренировките, дори когато теглото (като изключим първата седмица) започна да пада със съвсем малко (и спокойно можеше да е само вода), а мерките – никак (по-мързеливи и от мен понякога;)).

Последното ме озадачи, още повече, че в огледалото всичко изглеждаше по-добре, а сантиметърът си показваше същото отпреди седмица, а после същото и отпреди 2 седмици! Оказа се, че си има обяснение (съвсем просто, но никога нямаше да се сетя сама :)).

На пръв поглед случаи като моя изглеждат като „фасулска работа“ – само 3 килограма отгоре – нищо работа, една седмица и ги няма. Щеше наистина да е така, ако бях в ученическите или студентските години, в непрекъснато движение, разнообразни ангажименти и кръстосване на улиците почти непрекъснато…
Обаче след почти 17 години и с този улегнал семеен живот ;)), работа в седнало положение през повечето време…става по-трудно с разхода на калории ей така, от самосебе си и без усилия. Затова пък с прихода им нямаме проблем никакъв :).

Това, което ме нави да споделя може би не съвсем интересната си история е, че помня как ме вдъхновиха историите на другите момичета и то точно снимките „преди“ и „след“. Помислих си, че щом според Руми напредъкът за такъв период от време е добър, може и моят случай да послужи за нечие вдъхновение ;))

отслабване

Всъщност, не виждах кой знае колко голяма разлика, докато не се снимах след около месец от началото на менюто и сравних с първите снимки. Дотогава с ежедневното мотаене пред огледалото (как не се напука това огледало от съчувствие ;)) не можех да различа промените добре.

Имам още доста работа да свърша – с килограмите и всичко останало (например да усъвършенствам позирането ;)) – да докарам някоя по-човешка поза, а не нещо като …онова, дето се вижда на снимките 🙂

Засега е това. Хубаво е, че издържахте до края 😉 Това значи, че с тренировките със сигурност ще ви е по-лесно ;))

„Бъдете здрави и щастливи“ – така приключва всяка тренировка с Руми. Голяма част от това е в нашите ръце и първата стъпка вероятно е да си повярваме?

–––––––––––––––––––