Здравейте, Прекрасни,

Време е за доза мотивация! Прекрасната Марта и нейният успех са вдъхновяващи 🙂

Често мислим за себе си с клишета „аз съм си пълничка“, „аз съм лакома“ или пък оставяме клишетата на околните да ни превземат и когато ни казват „добре си си така“, някак да се примиряваме. Само че е важно ТИ какво мислиш, харесваш ли се, в хармония ли си със себе си. Не е нужно да споделяш с друг, да обясняваш на друг, бъди честна със себе си! И ако прецениш, че имаш нужда от промяна – поискай я и работи за нея.

И искай смело, и мечтай смело, както Марта. От разказа й ще разбереш, че победите й са всички фронтове, далеч не само в прекрасната й нова визия 🙂 Навиците, мисленето, светоусещането, отношението към храната, към грижата за себе си, всичко е ново. Оправданието „нямам време“ също е в миналото.

Марта започна пътешествието си, провокирана от една своя снимка, а в момента е там, където Обича себе си 🙂 Не е ли най-прекрасното пътуване?! 20 кг по-малко е само измеримата част на кантара, но постигнатото далеч надхвърля числата. Оставявам ви с нейния разказ.



Здравейте, тук съм, за да споделя и моята история. Имам толкова много за разказване, но ще се опитам да съм кратка.

Казвам се Марта, на 27 години и се нуждаех от промяна. Ще си позволя да вмъкна няколко изречения от първото ми писмо към Руми: „Моят проблем се корени от ранна детска възраст. Винаги съм била от децата в училище, които са били подигравани заради наднорменото тегло. В пубертета успях чрез огромни лишения и минимални упражнения вкъщи, да достигна 61 кг, които успях да задържа до приемането ми като студентка. По време на студентството, поддържах тегло от около 65 кг. Поледната година след дипломирането се стреснах, че отново "изпускам юздите" и преминах на почти изцяло вегетариански режим, закупих си тежести за краката, малки гирички, килимче, топка, ластик и велоергометър. Правих в продължение на 2 месеца, всеки ден, по 1 час кардио и 1,30 ч. упражнения. За жалост, заминах за чужбина, като ми се налагаше да работя през нощта, нервната система ми се разби съвсем, не се чувствах въобще комфортно. Къмнастоящия момент тежа 73 кг, висока съм 165 см, а желаното от мен тегло е 55 кг.“ …

Ииии, тук много ясно си спомням мислите ми в главата, когато написах последното изречение за желаните килограми: „55 кг – да бе, това е невъзможно, сигурно жената ще ми се изсмее“.

Как се реших да пиша на Руми?

Чашата на себеотвращението преля, когато миналото лято разглеждах снимки от изминалата почивка. Една снимка беше решаваща, която за жалост изтрих, но уви – все още ми е в съзнанието. И не, че друг път не съм се поглеждала отстрани, напротив, винаги съм се осъждала, че съм дебела, винаги съм се ограничавала откъм храненето (уж), но
напразно, защото не съм знаела как, и в даден момент ти писва да ядеш, но да си гладен и да искаш още и още.

Как Руми промени начинът ми на мислене?

Започнах от 72,2 кг, а сега тежа 53,8 кг – дори аз не го възприемам все още. Няма далъжа, че изпитвам носталгия по времето, когато изяждах по 500 гр кисело мляко с банан за закуска или просто ей така, когато пригладнея – аз съм човек, който е закърмен с тестени изделия, домашно приготвени кашкавал, сирене и мляко, затова и винаги съм
прекалявала с количествата им. Но сега някак знам мярката, която в никакъв случай не ме лишава.

Преди не правех разлика между различните хранения, за мен всичко беше „ям“, а сега ги разграничавам на закуска, обяд, вечеря и снак. Благодарение на индивидуалния ми хранителен режим, изготвен от Руми, се научих за междинни хранения да хрупам зеленчуци, което допреди това не се беше случвало. Никога не се бях възмущавала на хора, ядящи купени чипсове, пържени картофи, дюнери или бургери (може би, защото аз бях една от тях), но сега се научих, че е по-добре да бъде приготвено вкъщи, защото знаеш какво ядеш. Чрез режима от Руми приемам мноооого витамини и минерали, които ми
дават сила, чувствам се жизнена и най-вече доволна, че не ям боклуци. Приготвям храната си всеки ден включително и за работа, което в началото тежеше, но после става част от ежедневието, защото поставяш себе си на първо място и не искаш да ядеш онези боклуци от близката лафка или заведение за бързо хранене.

А сега тренировките… моята гордост. Започнах с тренировки за начинаещи, които буквално ме скапваха, защото нямах друга физическа дейност (а живеех в дълбока заблуда, че имах такава). Не исках да се отмятам от решението си и да следвам само хранителния режим, защото исках да изградя самодисциплина, с която да живея и занапред. Всъщност, стимулирах се още повече, когато видях постигнатите резултати още след първия месец. За човек, който води застоял начин на живот е доста трудно да си наложиш, че трябва да спортуваш. Ето, тук вече идва разликата с преди и сега – преди се
изразявах „трябва да си направя упражненията“, а сега ако не ги направя, защото не съм имала възможност или от пусти мързел, се схващам и започвам да повтарям на хората, че „искам да си правя упражненията“. В преобладаващата част от случаите, в които съм склонна да се поддам на мързела, започват да ми кънтят в главата едни думи на Руми, които още в началото бях прочела: „Щом като можете да отделите време за любим сериал – значи ще можете да отделите и 30 мин за тренировка“ – това изречение е магическо ха-ха-ха наистина.

Имам гръбначни проблеми, съпътствани с болки, които повярвайте ми – драстично намаляват, когато упражненията се правят редовно, защото се раздвижва цялото тяло. Когато направя тренировката за деня се чувствам доволна от себе си и си благодаря след това, ха-ха.

Та, така… преди години губих по 2 ч. и 30 мин за тренировка, от която намразвах спорта и с ужас очаквах следващия ден. Сега правя ПЪЛНОЦЕННИ тренировки за по 30 мин на ден, чувствам се жива, изпълнена съм с енергия и дори овладявам нервните си изблици.

От години следя работата на Руми, винаги съм се възползвала от свободните рецепти и съвети в сайта й, но все така се случваше, че измествах фокуса и поставях себе си на 2-ро, 3-то или не знам си кое място, за да не ѝ пиша. За това оказваше влияние и хорското мнение, едни ти казват „това са небивалици с коригирани снимки“, „аз пари затова не бих дал, ти как можеш“, „ама, така си си добре, не си дебела, ти си приятно закръглена“… Стоп! Не ги слушайте! Знам, че е клиширано, но най-важното е да се чувствате добре психически и физически и щом имате нуждата нещо да промените и
чуството, че нещо не е наред с вашето тяло , не се колебайте да пишете на Руми – тя знае как да ви помогне. Научете се да поставяте себе си на първо място.

Не оставайте с грешно впечатление – аз ВСЕ ОЩЕ се уча да се преборя със себе си, да прогоня лакомията си и да изградя нов начин на живот, придружен с активност. Не е лесно или поне на мен не ми е.

Докато пишех тези редове, осъзнах още по-дълбоко, колко съм благодарна на Руми, че ме накара да обичам себе си и да поглеждам с любов към огледалото. Благодаря, че ме подкрепяхте, че ме окуражавахте и успокоявахте през цялото това време. Благодаря Ви за ценните съвети! Вие сте истински професионалист!

С радост
Марта



Прекрасна, време ли е за любов…към себе си? Ти си най-важният човек в живота си! Ако искаш да ти помогна в пътуването, изпрати ми имейл с думите „Искам промяна“ и ще те поведа към нея 🙂