Прекрасни, реших да уча и след няколко дни са първите ми лекции. Нямам търпение да се гмурна в това ново приключение 🙂 Обучението е 4 годишно, а един път месечно ще ви споделям какво научавам, разбира се с практическа насоченост, така че да си помагаме взаимно да повдигаме енергията си и да се извисяваме над битовизмите.

На всеки от нас се случва да понижи енергията си и да изпита гняв, обида, разочарование, страх … това са нормални неща, НО важното е колко дълго задълбаваме в тези емоции и как да излизаме от тях с мъдрост и да насочваме вниманието си към радост, вдъхновение, благодарност … емоции, които ни повдигат и ни правят творци на прекрасен и интересен живот. През последната година отношението към емоциите много се разви и вече не мисля за тях като негативни и позитивни и няма да използвам квалификации за тях, а ще ги наричам с имената им.

За кандидатстването трябваше да напиша есе, в което да разкрия личните и професионалните ми причини към псхотерапията и по специално към телесната психотерапия.

Може да прочетете повече за метододологията, която съм избрала да уча тук, а ето малка извадка от сайта на Института: „емоционалните травми са „записани” в мускулните блокажи в тялото. В основата си това е аналитичен психотерапевтичен подход, към който е добавено и терапевтичното поле на тялото. Чрез биоенергийно дишане, множество терапевтични опити, съдържащи и работа с тялото, споделяне на преживелищен опит се достига до дълбинно подсъзнателно психично съдържание, което се подлага на анализ заедно с клиента.“

Ето го и есето:

Мотивацията ми да уча за психотелесен терапевт е лична и професионална. Работата ми е да помагам на хората да бъдат в най-добрата си физическа форма, за която някога са си мечтали, чрез здравословно хранене и домашни тренировки. Целта ми е да направя отслабването възможно най-приятно, лесно, бързо и да отнема минимално време. А накрая да се превърне в начин на живот, а не временна промяна.

Постигам това с изключително вкусни адаптации на популярни рецепти, както и създавам мои авторски, защото обожавам да готвя и да създавам от нищо-нещо. Рецептите ми винаги са много лесни и бързи, така че готвенето да отнема до 30 минути на ден. Тренировките се провеждат в домашни условия, като използвам най-често 2 гири (може да се заменят с бутилки с вода) и стол. Комбинирам упражненията по уникален начин, така че за 10-20 минути да се тренира цялото тяло и да има видим ефект след няколко месеца. Моят метод е кратки (до 20 минути), но редовни тренировки (5 пъти седмично), в удобно време, и феноменално вкусна храна, така че човек да усеща изобилие, и че всичко му е позволено.

На сайта ми има стотици безплатни тренировки, както и през юни 2020 година създадох най-голямото онлайн фитнес студио в България, в което са всички мои тренировъчни програми, които съм създала в последните 5 години + постоянно добавям нови програми.



С хората, с които работя индивидуално, поддържам онлайн кореспонденция. Пишем си писма, в които задават въпроси за менюто, което им изготвям, за тренировките, за трудностите, които срещат, за напредъка, който виждат, мотивирам ги. Хората ми споделят много лични неща и често казват, че ме чувстват като подкрепата, от която са имали нужда, за да открият себе си. Физическата им промяна много често е катализатор на други промени – женят се, намират си по-хубава работа, започват да ходят по планини и да търсят информация за здравословен живот, влюбват се в готвенето и тренирането, търсят себе си и усещат живота по различен начин и много други трансформации, които на пръв поглед нямат видима връзка с отслабването.

В комуникацията с хората, използвам, както му казвам „позитивен изказ“, който невидимо и ненатрапчиво повдига духа и енергията. В началото хората, които ми пишат са отчаяни, засрамени какви снимки ми изпращат, как са стигнали дъното на физиката си, а само след месец писмена кореспонденция, започват да изпращат жизнерадостни писма, които са написани от нови хора, вярващи, че промяната е възможна и търсещи още нова информация.

В работата ми с хората често е имало нишката на психологическа подкрепа, без реално да съм предоставяла такава. Споделянето на съкровени мисли и чувства от хората, с които работя, ме е навеждало на мисълта, че изповедта има огромна сила, и че би било единство да получават и психологическа подкрепа в този момент на силна физическа, ментална и емоционална трансформация.

Искам да развия моя метод за отслабване като водя към повече от физическа промяна, а и да провокирам хората към осъзнаване защо искат физическа промяна и, че корените й са по-дълбоки. Понякога се случва да работя с клиенти, които паралелно посещават и психолог и виждам, че промяната им е осъзната и са като стъбла, които израстват всеки ден и разлистват красиви цветове.

Харесва ми, че психотелесният терапевт прави връзка между тялото, емоциите и мислите.

Личните ми мотиви да уча за психотелесен терапевт започват от май 2020 година, когато след снимки на последната тренировка от тренировъчната програма, получих неконтролируеми мускулни конвулсии на лявото бедро. Бяха силни (но не боляха), по всяко време на денонощието виждах как бедрото ми се движи без аз нищо да правя, събуждаха ме и не можех да спя, страхувах се, че не мога тренирам, а това е работата ми, страхувах се, че нямам контрол над ситуацията, страхувах се … много страх …

Малко предистория. Две години преди мускулните конвулсии бях забелязала силно влошаване на паметта ми, забравях много и даже вече не се опитвах да помня. Чудех се дали нямам нещо на главата, защото забравянето беше в огромни размери. Ходих на лекар за Алцхаймер, който се засмя, че съм най-младия човек, който преглежда за тази диагноза. Спомням си един от тестовете гледам картинка с 9 предмета и след това махат картинката и аз трябва да назова 7 от тях, за да мина теста. 3 пъти го правих и едва ги докарвах до 6 … Показаха ми снимки на известни личности и трябва да им кажа имената. Виждам снимката на Анджелина Джоли, знам коя е, обаче не си спомням името й. Разплаках се й казах, че това е съпругата на Брад Пит, актриса, известна с еди кои си филми …. Имах странна памет, знаех неща, но не помнех думите, с които се назовават. Например в разговор можех да забравя елементарна дума като маса, в съзнанието си виждам масата, но не помня думата, с която се казва този предмет … Беше мъчение … В един момент реших да го приема каквото е и спрях да се старая да го крия, да помня, защото тогава виждах, че усилията ми са напразни. А като не полагаш усилие е по-лесно да приемеш, че не знаеш нещо. Беше ме страх да говоря пред публика, който страх по принцип имах, но със забравянето, направо се вцепенявах, ако трябва да говоря нещо на живо и го избягвах на всяка цена (успях да го преодолея и през последните 6 месеца вече имам десетки лекции на живо онлайн).

През лятото на 2020 година реших да почивам от тренировки, да намаля работата и най-сетне да имам много дни плаж. От както работя за себе си, всъщност работя много повече, макар да мога да си взема почивка, когато аз искам, защото само от себе си искам разрешение …

В началото, когато се случиха мускулните конвулсии, мислех че всичко ще отшуми за няколко дни, нямах представа, че ще продължи около 7 месеца. Лятната почивка силно намали мускулните конвулсии, но все още ги имаше. При посещение при невролог незнайно защо му излях толкова много неща, и толкова емоционално говорих, че човекът ми каза „Мисля, че е добре да посетиш психолог, само за консултация, той да прецени дали след това имаш нужда от повече“. Попитах да препоръча някой и получих телефон.

Аз отдавна исках да посетя психолог, защото имах неща от детството ми, които исках да отработя, така че отидох с голямо желание. Първата ни среща се наложи да отложа, не помня защо, нещо се промени в плановете. След месец звъннах пак и отидох на първия ми сеанс. Спомням си, че бях решена да разнищя всичките проблеми, да бъда откровена, така както и към себе си не съм била и да стигна до корена на нещата, пък каквото ще да става. Повече не можех да живея по този начин и не приемах да изпитвам страх, несигурност, постоянно желание да се харесам на всички, пълна липса на лични граници (тогава не го знаех, знаех, че всеки може да ми каже всичко и аз да си замълча и после да страдам тихо) и постоянно желание да се развивам, да уча, да имам, да бъда … все не стигаше това, което съм, трябваше да съм повече…

След първия сеанс с психолога ми олекна. Главно, защото много говорех, не млъкнах и ревах, и бърсах сополи. Терапевтът почти нищо не можа да каже, очевидно имах нужда да изливам всичко извън в мен. Само накрая ми обясни, че когато емоциите се потискат дълго време те намират начин да излязат като физически проблеми. Когато излязат като физически проблем, отиваш на съответния лекар (бях ходила на много) и си мислиш, че контролираш нещата, ето има проблем-лекарят го решава. После се повява нов физически симптом, пак отиваш на лекар и така в един момент имаш много болежки на различни места, а лекарите казват „Нищо ти няма, всичко ти е наред“.

Тогава това ми се видя малко възможно да е вярно за мен (ха!), но пък ми хареса, че някой ме слуша и изливам неща, за които даже не си позволявах да мисля, камо ли да говоря.

Някъде след втория месец започнах да усещам много хубави промени, които ми харесаха. Имах терапия всяка седмица по 1 час, а след терапия си бях направила графика така, че излизах на разходка и 1 час разсъждавах и преживявах терапията. Измислях си задачи и си ги правех като домашни през седмицата. Отделях всеки ден време да лежа и да се вглеждам в себе си, какво изпитвам, кое го е предизвикало, как това е свързано с моите травми. Проигравах различни ситуации, които ми носеха безпокойство, така че при следваща такава ситуация да съм подготвена. Преди всяка терапия отделях 15 минути да направя обобщение на изминалата седмица, с което започвах всеки сеанс.

След 4 месеца психотерапия имах сериозно подобрение. Мускулни конвулсии почти нямах и вече знаех, че ако се появят трябва да си обърна внимание, защото те ми горят „Тук нещо иска да излезе, тук има емоции, обърни им внимание!“ Знаех защо чувствам каквото чувствам, знаех кои неща ме активират. Например разбрах кое ми причинява безпокойство – когато не мога да контролирам нещо, започвам да изпитвам безпокойство. Ако спра каквото правя и си задам въпроса „какво не мога да контролирам“ и намеря нещото, безпокойството спада от 100% на 10%, което е абсолютно поносимо. Открих, че е изключително важно за мен, да лягам и да не правя нищо, даже и да е само за 5 минути. Нищоправене – новост. И започнах да се чувам, то имало Вселена в мен, аз не съм само тяло!

Това, че аз не съм само тяло не ми е ново, но през последните 7-8 години го бях забравила. Социалните медии и работата ми ме направиха в някаква степен популярна и все повече хейтъри ме налазваха, макар че като се замисля, било е супер рядко да получа неодобрение. Но това е периодът, в който исках да се харесам на всички, така че всеки хейтър беше като милиони хора, а всяка похвала просто нещо нормално.

С течение на времето така орязах емоционалното си онлайн присъствие, че споделях само неща, които няма какво да се хванеш за тях да не им харесаш, просто не можех да се справя с неодобрението и го избягвах на всяка цена.

На 5тия месец психотерапия бях убедена, че всички физически симптоми и проявления са проявление на чувствата ми (не на мислите, а на емоциите). И тогава имах много силен „А-ха“ момент:

Ако с емоции мога да създавам мускулни конвулсии, хрема, болна гърло … то мога да създавам каквото си искам, просто трябва да се науча. И след това прозрение, бях като окрилена, разкри ми се нова Вселена от възможности, за които не бях подозирала, че мога да създавам с чувствата си, беше супер вдъхновяващо откритие.

След 7 месеца терапия бях добила увереност в себе си и исках да опитам да навигирам живота сама. Направихме 1 месец почивка и след това един последен сеанс, след който да преценим дали все още искам да продължа себеопознаването си сама. При нужда бих потърсила помощ отново!

Изпитвам огромна благодарност към моя психотерапевт и към себе си, че направих първата крачка и на семейството ми, че ме обича безусловно. Да, вече си благодаря и на мен и смятам, че заслужвам да получавам и съм достатъчна – такава каквато съм.

Ежедневно практикувам медитации, в които отварям сърцето си и се сливам с енергията на всички живи същества. Отглеждам си чувства на благодарност, любов, вдъхновение, кураж, виталност и радост от живота. Практикувам да живея сега, макар за сега да не успявам да задържам това през цялото време.



Желанието ми е да създам метод на отслабване, който освен хранене и тренировки, включва и психологическа подкрепа и медитация с елементи на хипноза. Да помагам да се превъзмогват ограничаващи схващания, които спират хората да бъдат каквито желаят.

А по хипнозата се запалих преди 5-6 години, когато бях бременна и практикувах хипноза за безболезнено раждане. Още тогава ми хрумна, че това много може да помогне за отслабване, но не като механичен шалтер, а като помощен механизъм, с който да изключиш аналитичния ум и да си дадеш шанс да изкараш на повърхността неща, които не осъзнаваш, че си заключил.

От обучението си за психотелесен терапевт очаквам да получа липсващите ми знания и опитност за метода за отслабване, който искам да развия. Имам идея и визия какво да направя, трябват ми знания за връзката между тялото, ума и емоциите.

Обучението очаквам с нетърпение и желание да творя и да се себеопознавам.

Преди една година написването на това есе, с тези думи, щеше да е невъзможно 😊

 

Стопи мазнините и извай тялото си за няколко седмици

От Руми Илиева, сертифициран фитнес треньор
Виж как!