Прекрасни <3 днешният пост е от Надя Петрова и на тема, на която искам да пиша от 100 години, но все не стигам до нея. Тъй като наскоро родих, Надя предложи да помогне с няколко статии, докато вляза в ритъм с малкия и започна да пиша редовно.

Най-долу ще споделя и моя опит с дивата ферментация, на която съм лют фен, и която практикувам редовно от няколко години.

Използвам повода да споделя и новата книга на Надя, Ева и ефектът на пеперудата, чието представяне беше снощи. Книгата е весел роман за момиче, което има Хашимото и което търси начин да се чувства по-добре.

Надя е използвала хумористичен стил, за да опише перипетиите, през които минава Ева, търсейки лечение на Хашимото. Не знам дали лечение е възможно, но аз самата съм в ремисия в момента, което означава че антителата ТАТ и МАТ са в норма. Така че ремисия е възможна, но не очаквай да стане за месец-два, на мен ми отне 7 години, защото се лутах много и пробвах различни неща по отделно, докато правилния подход е всички необходими неща заедно и по едно и също време (последното го научих от Надя).

Препоръчвам книгата на всеки, който има Хашимото (или друго автоимунно заболяване), защото е приятен начин да разбереш какво трябва да правиш и да НЕ правиш, ако търсиш ремисия. Книгата не е медицинска, а лек роман с чувство за хумор, така че да се чете леко и в същото време да поднася важна инфромация без да натоварва и да те кара да се чувстваш болна.

Ето рецептата за пробиотична туршия от Надя:

1 малка глава лилаво зеле
1/4 глава карфиол
1 връзка репички
10-15 броя брюкселско зеле

Измиваш и нарязваш на ленти или кръгчета зеленчуците. Единствено Брюкселското зеле може да се остави на глави.

Подреждаш в буркани и добавяш билки и подправки по твой вкус. Аз използвам цвят на копър, черен пипер на зърна, маково семе и синапено семе.

Кипваш вода на котлона и добавяш към нея сол на кристали (каменна или морска). На 1 литър вода се добавят 30 г сол или 2 супени лъжици. Бъркаш, за да се разтвори добре солта и след това оставяш водата да се охлади.

Когато водата е на стайна температура заливаш с нея зеленчуците докато не ги покриеш напълно. Не бива да има видими зеленчуци, защото ще започнат да развиват мухъл!

Добавяш тежест, за да ги държи под вода. Добър вариант е листо от зеле или пък плик пълен с вода. Покриваш буркана, за да не попада в него прах, но не го затваряш плътно.

Подреждаш бурканите на поднос, защото в процеса на ферментация може да започне да излиза вода от тях и оставяш някъде на стайна температура, за да ферментират. След 3-тия ден започваш да дегустираш, за да прецениш кога вкусът ти допада най-много. Колкото по-дълго стоят, толкова по-кисели стават на вкус.

Когато решиш, че ферментацията трябва да приключи ги затваряш плътно с капак и прибираш на студено – в хладилник, мазе или студен гараж.

Voila! Имаш домашно приготвени пробиотични зеленчуци, пълни с ензими и супер вкусни!

–

От Руми:
Любими мои ферментации:
Корнишони, листа целина, вода и морска сол – лятото ги харесвам след 4 дни дива ферментация, а зимата след 11 дни. Когато е по-топло, ферментират много по-бързо. Зимата ги държа в стаята, а ако много бързам, слагам близо до парното. Експериментирах с различно количество сол и последно ги приготвям с 30 г морска сол на литър вода.

Карфиол с моркови, вода и морска сол.

Кисело зеле по тази рецепта, но солта вече е 30 г на литър, преди баща ми слагаше повече, но с времето намалихме солта до минимум (30 г на литър вода), защото ставаше много солено и можех да хапна само няколко хапки.

Може да опиташ всякакви комбинации на зеленчуци. Всичко може да се ферментира. Може да добавиш чесън, ако обичаш аромата му, както и всякакви подправки.

Дивата ферментация е страхотен начин да си набавиш пробиотици. Препоръчвам всеки ден консумация на диво ферментирали зеленчуци!