Прекрасни

Водя си този дневник от самото начало, но го споделям с вас, когато влизам в 6ти месец. Ако събера смелост ще разкажа защо изчаках толкова дълго …. Когато споделям този този пост съм в 23та седмица, което е в 6ти месец. Цялата бременност е 40 седмици. Брои се от първия ден на последния цикъл, а не от оплождане или имплантация.

И така 🙂 С Милото решихме да правим бебе. Забавната част беше супер и ни се получи веднага 🙂 Обаче каква изненада за мен, тялото ми реагира бурно и доста неприятно на промените случващи се в него.

Пригответе се да мрънкам и да се оплаквам много в този пост и следващия свързан с първия триместър, но обещавам да е само в тези два, защото вече се чувствам супер 🙂

Как разбрах, че сме свършили работата качествено 🙂

С Милото бяхме на почивка в Дубай, плаж, слънце, топлина, докато в София беше студено. Разглеждахме града, ходехме на шопинг (огромни молове има там, не че кой знае какво си купих) и на плаж.

Няколко часа след забавленията се качвахме в метрото и докато купувахме билети се облегнах на Милото и рамото му се опря в гърдите ми. Усетих болка и много се изненадах, защото откакто пия йод, гърдите бяха спрели да ме болят преди, по време на и след цикъл (преди това си ме боляха цял живот нон стоп).

И ми мина мисълта, ооо, оплодена съм! Направили сме бебе 🙂 Споделих на Милото и той ме избъзика колко сме ефективни, все пак забавленията бяха преди няколко часа.

През деня болката в гърдите се засили. На другия ден вече бях сигурна, а в следващите дни ми беше ясно, че нещо се случва с мен. Тялото ми правеше много бурна реакция и най-вече гърдите ми, които бяха хипер чувствителни и болезнени.

След Дубай бяхме на сватба край Париж. Бях решила да се държа все едно нищо не се е случило, докато не видя положителен тест за бременност, така че имах едни 12 дни, в които да се правя на лук яла, ни лук мирисала, но аз си знаех 🙂

Като изключим болката в гърдите всичко друго си беше наред.

След Париж се прибрахме в София. Една събота сутрин се събудих и ми беше лошо. Лошото се усили. Болеше ме корем, усещах си двата яйчника като две болезнени точки в корема, болеше ме кръста и около бъбреците.

Помислих си, бебето не може да се имплантира и ще излезе, защото ме болеше като преди цикъл, но така както никога не ме е боляло.

Легнах по корем на дивана и помолих Милото да ми масажира кръста. И съм заспала. Спала съм 2 часа. Събуждам се и… нищо ми няма. Ни болка, ни дявол. Добре ми е. Пипам си гърдите, болят ми, значи има бебе.

И тогава се сетих, че вероятно това е имплантацията на оплодената яйцеклетка, а и съвпадаше като време, 10 дни след оплождане (обикновено се случва между 6ти и 10ти ден).

В понеделник заминах за Бургас. Гърдите ме боляха толкова силно, че като слизах по стълби трябваше да ги държа да не се друсат. Не можех да ги пипна, докосна или каквото и да било свързано с тях. Даже струята вода на душа ми причиняваше болка. Започнах да се чудя дали все пак не е нещо свързано с гърдите ми, защото ситуацията с тях беше нетърпима.

2 дни преди да ми дойде цикъла реших, че ще отида да си направя едновременно кръвен тест за бременност и преглед на гърдите, защото напипвах и някакво топче в едната гърда, което беше супер болезнено.

Тест за бременност с урина нямаше да ме хване толкова рано. Беше важно да знам възможно най-рано дали се е случила имплантация, защото веднага трябваше да започна терапия с инжекции (събирам смелост да ви разкажа за това ..).

Хем усещах, че имам бебе, хем недоумявах защо чак така ме болят гърдите, по изключително болезнен начин.

Дадох кръв, резултатът щеше да е готов след няколко часа. Минах на ехограф за гърдите и доктора каза „Нищо ти няма, и лимфни възли не виждам“, въпреки че аз напипвах топче, но не давах да ме пипат силно, защото много болеше.

Няколко часа по-късно видях положителния тест за бременност и си отдъхнах, че не е нещо с гърдите ми (започнаха да ми минават лоши мисли, обикновено не съм хипохондричка, но при такива силни болки започваш да се чудиш какво става).

А положителния тест за бременност беше ню ню (по спомен около 36), никой доктор няма да го отчете за такъв, искат стойност над 500 за хормона hCG, който се произвежда от ембриона след имплантацията, за да говорят за бременност.

Вече бях и имплантирана 😀

Съобщих новината на Милото, а той каза, че съм Машинка и че е знаел, че е това 🙂

И после следва ужасният първи триместър, който предизвика волята ми и всичко, което си мислех, че знам за себе си.

Следва продължение 🙂